С Привкус на Готика в Приятелството
Не съм сигурна защо днес ми се пише за готиката. Дали защото нося бижуто на Killstar, което ми подари най-добрата ми приятелка преди 2 години, или защото просто свързвам готическото с различното и приемането му, не съм сигурна, но това не е от значение. С привкус на готика в приятелството и облеклото се виждат от друг ъгъл ситуациите за взаимната приемственост. Така усещам нещата, затова по тази тема пиша - за приятелството и готиката. Женска му работа. :)
Винаги предпочитам личната среща, за каквото и да става въпрос, защото тогава няма как да се сбърка кой какво казва - енергийно, жестовете на тялото и въобще всичко е излъчване на честност и искрен интерес, или пък не. То се усеща. Още на първа среща хората или си допадат, или пък не. Въпросът е след това да се поддържат взаимоотношенията, да се спечели доверието и изгради приятелска връзка.
Най-близкото ми обкръжение е извън България и предимно извън Бургас или Велико Търново. Именно затова днес ми се пише за приятелството - това рядко бижу, което не се разваля през времето и ако е истинско, не увяхва, може да спре за кратко, но след години хората като се видят бързо наваксват, защото душите им са свързани с нишки и безусловна любов.
Много хора считат, че тя е рядкост и е така, но тя е свързана с истинското приятелство и връзката дете - родител. Но най-вече е важно безусловна любов човек да съумява да дава сам на себе си - като си прощава и насочва към научените житейски въпроси.
Факт е, че много хора идват и напускат живота, но тези, които останат, приблизително до 5 човека за цял живот, това е така нареченото "душевно племе" - група от сродни души. Повечето приятелства се формират в училище или детската градина, но не винаги оцеляват през времето. За себе си ще споделя, че моите истински приятели са с мен вече около 30 години. Не сме спирали за дълго комуникация и винаги е била приятно. С времето и израстването темите се променят, но връзката остава. Тази година за първи път изградих нови приятелства с хора, макар и в зряла възраст, които също се проявяват като приятели до живот, защото оттук нататък всяка година напред е благословия.
Всички знаят какви видове са сродните души в живота, защото варират между хора и животни. Някои от тях са романтични, други приятелски, трети кармични и т.н., но като цяло тематиката варира от скоро и оригиналната информация е на английски тук. Въведена е от скоро и набира все по-голяма популярност. Но често се бърка с илюзии за неща с хора, които изобщо не са на същата вълна поради голямото им рекламиране. "Ще срещнеш сродната душа...", да, случва се, обаче не е нужно преекспониране, някак създава ограничения и очаквания, които водят до разочарование.
Защо истинското приятелство е така рядко?
В днешно време много хора разбират странно: "здравословен егоизъм" и се насочват предимно към мисли основно за това как да спечелят много пари дори за сметка на другите. Да, финансите безспорно са важни, но ако нещо се прави или се среща някого само и единствено заради тях, това е доста неуважително, усеща се и не гради доверие. А когато човек се чувства неприет и нечут, се изолира и се вкопчва в материалното си благополучие, за да привлече повече внимание. Това е начин да намери човешко общуване, което все по-рядко става, защото с въвеждането на изкуствения интелект /ИИ/ хората се само-изолират в илюзията, че са сами на света и само те знаят нещата, а другите не ги разбират. Истината е друга, всичко красиво, трайно, мемориално, се гради от човек с друг човек. Другото е заблуда, че има общуване.
ИИ е прието да покрива всички актуални теми, рисуване, гласови съобщения и т.н. Лично аз не одобрявам нищо, свързано с ИИ, защото се работи в посока да замени човешкото отношение, но то е факт. Единственото, което не разбира това творение, са чувствата на близост, обич, вдъхновение, щастие и т.н. Защото само сухи думи няма как да изразят всичко онова, което преминава през живите същества.
Иначе ИИ вече покрива и писането на статии до голяма степен, без емоция, рисуването на картини, които са красиви, но някак празни и размяната на заучени реплики онлайн.
Все по-малко стават хората, които искат да общуват пълноценно помежду си, откъдето не се развиват никакви реални, човешки отношения с прегръдки, докосване и т.н, а това е доста тъжно, ако се замисли човек, който обаче бърза всеки ден по куп задачи, за да печели или спестява пари. Финикийските знаци са хубаво нещо, но не и ако цената е оцеляване и безсмислено съществуване под слогана на изцяло финансовите и материални придобивки, които са временно щастие, но не и постоянно, защото то идва отвътре. А ако сърцето и душата са празни, ако няма емоционалност, човек също няма, има зомби с апарати за сърце, протези за крайници и т.н.
Моята визия е идеалистична и аз твърдо заставам зад нея, но смятам, че човек е много повече от зомби, което да преследва единствено парите. Всеки може да даде много на другите, за да се превърне света в едно по-светло място насред хаоса от материални неща, които носят временно удоволствие, но не и общуване, а хората са социални същества. Затова и ми допада африканското население, то е истинско- някои живеят на открито, но пък индивидите се усмихват и танцуват с душа.
А в България? Всеки се крие по къщите и се прави на твърде зает, за да общува на живо, но така е почти по целия свят, очевидно. Мисля си, че това е време да се спре, поне в България.
За приятелството накратко.
Както споделих, моите най-близки приятели живеят извън България и в по-големите градове. От училище се познаваме и сме имали доста конфликти поради множеството си различия, но въпреки всички тези бури, сме останали заедно. Това е изградено с качествено, двустранно общуване и изграждане на взаимно доверие. Затова обаче е важно всеки да бъде искрен, а проблемът с честността е доста наболял, но пък е важен за да има яснота в едни отношения и дали ще има приятелство или не. Ако се изгради такова, е добре да се поддържа регулярно след това, за да не изчезне доверието. То е твърде крехко и ако се мълчи, се стига до сериозни загуби на хора и лично самочувствие. Хората се страхуват да не наранят близките си, но мълчанието и избягването на темата е много по-болезнено от това да се чуди човек "дали, или" и т.н.
Винаги казвам на детето си: "По-добре кажи истината, каквато и да е, отколкото да премълчаваш или слъгваш" и това е така, защото всичко скрито и премълчано винаги излиза наяве, а ако не, оставя огромен белег върху душата и човек се настройва към себе си.
За съжаление наблюдавам, че с годините вече порасналите деца са все на ниво спестяване на грозната истина, така да се каже, а тя всъщност е лечебна и изгражда отношенията, защото когато всеки познава лошите и добрите страни на другия, не си прави илюзии и разбира може ли да мели брашно или не с дадената личност. Ако не може, по-добре е всеки по пътя си, ако може, това е чудесно, защото сам човек е само към гроба и излиза от утробата.
Затова държа да си поддържам приятелствата, колкото и да са далеч, колкото и да са малко, боря се, за да останат истински и да докажа, че държа на тях. Доскоро очаквах същото, но вече знам, че един човек ако държи на друг, не се прави на зает, или ако е, се обажда при първа възможност по един или друг начин. Другото, както писах преди, е взаимна загуба на време и се усеща.
Пътуванията вярно струват пари, но те се изкарват, а хората не са вечни. Физическите дистанции вече не са оправдание за приятелства или връзки надалеч - има социални медии, има телефони, самолети, влакове, автобуси и коли, но все по - малко истински хора, които държат един на друг. За себе си аз съм решила, докато съм жива, ще пътувам при приятелите си, които са ми верни при всяка възможност, която така или иначе мога да създам.
С привкус на Готика
Докато рисувах, се вдъхновявах от по-тъжни и мрачни мелодии, после преминах към писането, защото ми се отдаваше по-добре да описвам чувствата си и да докосвам сърцата. За четката е нужна сръчност, която при мен не е силно развита.
Готиката ми харесва именно защото дава визия за един друг свят, понякога по-хубав от реалния - принцеси, макар и в мрака, самотата, която е най-добрия учител и тъжна любов, обикновено несподелена, но истинска, защото разкрива пълния спектър на човешките чувства. Може би това е свързано и с моята романтичност, която някак не се вписва в днешния свят, но аз си стоя зад нея. Има и други хора като мен, макар и малко и с тях, честно казано, винаги се надушваме. Обичам готическата музика, архитектура, облекла, бижута, книги и рисунки.
Тук искам да спомена за една испанска художничка Victoria Frances, която ми е вдъхновител, за писането, докато пишех Фентъзи. Сега съм на друга вълна откъм творчество, но със сигурност ще се върна към любимите си създадени и измислени герои в годините, защото са като мои деца.
Популярният филм "Интервю с Вампир" също е готическа тематика по книга, написана от Ann Rice , която също ме е вдъхновявала много пъти и уважавам в нея факта, че отстоява до последно себе си като личност със странния си начин на живот.
Тези готически личности, така да кажа, ги свързвам със свободата на личността, мнението и намирането на мястото в света. Странните птици или "откачалки" движат света напред. Готическата култура е била забранена, но с известни личности, днес е един цял свят, с неговите мрачни и добри страни. Много хора свързват готиката с вампирите и мистичните същества, които са ми любими теми, но тя е много повече от това. Начин на живот, себе-утвърждаване и сбъдване на мечта за творчество в сферата на готиката. Това може да се приложи и към много други ситуации, където се взимат нестандартни решения, защото именно те подобряват света и дават глобална визия, понякога по-добра.
Мечтаех си като по-млада да нося готически дрехи, но понеже се изработват от кадифе, дантела, тюл и тежки материи, някак си ми се виждаше нетипично, особено сред всички ограничения в моя живот. Тогава срещнах и моята най-добра приятелка, която сега живее в София и ясно ми показва какво е да се живее ексцентрично и готическо, и в същото време се чувства комфортно от това.
Има множество магазини за Готически стоки, защото това е цяла култура и я свързвам с факта, че там хората са намерили други като тях, различни, но са се превърнали в едно цяло. И вследствие на това приемане на новата действителност от мен и много други преди мен, днес съм облечена като готическа фея, защото най-накрая си позволих да облека такива дрехи. :)
Човек винаги е добре да си позволява нестандартни неща и да влиза с гръм и трясък в неизвестното, защото там насред хаоса има мир за душата. Едно е да се влезе в неизвестното и на изхода от него да кажеш "Аз бях там", а друго да стоиш пред него и да си мислиш страхливо: "От другата страна има само демони и нищо добро"
Най- скорошното ми дълбоко и вече доказано истинско приятелство започна именно с репликата "Ти запознат ли си с готическата архитектура?", което трансформира моя свят и този на другия човек, защото станахме част от общност за готическата култура. Така че, готиката и приятелството са много свързани и винаги водят до нещо добро.
Та за днес толкова, във вторник следобед, докато пия кафе, слушам готическа музика, гледам такива творби и си разсъждавам над живота от страната на готиката. Сега разбирам, че дълбоко в себе си винаги ще остана част от нея, но вече извън депресията, защото тя не ми донесе добро в по-младите години. Както вече съм писала, човек, колкото и да е потънал в негативи, мрак, суета, задължения, разочарования и буквално черна дупка, винаги има светлина, ако стане и тръгне нагоре. Никога не е късно за промяна на ситуациите и изборите, докато човек е жив.
Коментари
Публикуване на коментар