Странници в различни места
"В края на крайщата, се превърнахме в странници в различни места." Телефонният разговор приключи, Валери допи чашата си червено вино, избърса си сълзите и легна да спи, изтощена от житейските драми, с които се наложи да се справя за пореден път вече някак по навик. Явно периодът беше такъв. ***** Валери отвори очи и се озова в една огромна пустиня, облечена в бяла дълга роба и разпусната коса с руси кичури, които се осветяваха от силното слънце. Тя гледаше безкрайната пустиня, но я усещаше някак близка до сърцето си. В него вече нямаше какво да поникне от засятите семена, нито пък да умре, защото всичко беше изгоряло. Пустинята я успокояваше, сякаш имаха някаква дълболка, телепатична връзка и тя беше вярна приятелка на жената. Задуха вятър и прашинките се завихриха в странен танц, който ги издигна по-високо от пясъка и оформи силует на мъж, хем невидим, хем пък се усещаше като жив и с туптящо сърце. "Ти защо си в моята пустиня", попита Валери "Не е твоя, а е