Ставаш и Тръгваш

 


В последните дни най-неочаквано се случи да водя онлайн психологическа консултация. Беше неочаквано и странно, все пак не съм ги водила от много време.  Въпреки това, възприятията ми винаги са отворени за нов опит, защото животът ми е доста динамичен. Понякога казвам, че всичко е разпределено по часове в ежедневието ми. В някои ситуации това е добре, в други - не чак толкова. 

Всъщност заплетените ситуации се разрешават доста лесно - "Ставаш и Тръгваш", казвам на всички, с които работя, консултирам и най-вече на себе си. Посоката не е чак толкова важна, колкото крачките извън зоната на комфорт. 


Един познат мъж ме попита миналата година август месец по път за ново място, на което не бях ходила до тогава: "Защо да си развалям комфорта, за който съм работил толкова време?"

Звучи като много логичен въпрос с цялото му самоуважение, самочувствие, егоцентризъм, увереност, че човекът е постигнал много и има богатство, макар не душевно, но все пак се чувства изобилието и нещо като посока.

Моят отговор беше следният: "Защото колкото повече стоиш в зоната си на комфорт, толкова по-бързо ще умре душата ти, а тя като загине, ставаш като зомби без цел и посока. Няма ли движение и риск, няма развитие и подобрение в житейската сфера на пълноценно живеене на живот чрез нови емоции и придобиване на различни умения.. Въпрос на личен избор. Кой, както го разбира."

В момента, в който се излезе от зоната на комфорт, много нови посоки се отварят и човек се развива като личност. Останалото е мълчалива сърдечна, мозъчна и душевна смърт и очакване само на лоши неща да се случат - болести, безпаричие и т.н., защото чакането не решава проблеми, създава ги, защото човек мисли само за тях поради ограниченото си мислене и това привлича. Такива са фактите и аз не съм арогантната дама, която гледа само от своя ъгъл, или мнимия лайф коуч, който казва на хората какво да правят с живота си.  

Всички имат глава на раменете си. Не е мой проблем, че някой не иска да стъпи и крачка напред извън удобството си, аз отстоявам своето мнение като блогър, който го приеме, добре, а който не - това е чудесно.

Стоенето в къщи не отваря врати и не създава планове за постижения. Нестабилните приятелства и връзки режат крилата за летене към необятното житейско небе и изживяването на нещо истинско отвъд ограниченото физическо време на тази земя.. Застоят убива правото на избор и нова опитност, защото движението е живот. Но пак казвам, кой, както го разбира. Аз съм на принципа "Ставаш и тръгваш", дори да нямаш ясна посока, защото има много голям избор от такива, стига човек да иска да вижда.

За себе си аз винаги се предизвиквам и развивам нови умения - таро карти ли ще е, организиране на мероприятие, пътешествие с колата на непознато място, или например посещение на жив боксов мач, няма никакво значение. 

Въпросът е да се откриват нови неща и да се запазва любопитството, защото именно то дава живот - не друга личност, която отказва да прави компромиси, не многото капитал, придружен с липса на време, не поредната къща, която е празна и т.н.

Споделям напълно твърдението на Леонардо Да Винчи, че веднъж полетя ли, връщане назад няма, а аз вече го направих. Който има смелост, ще ме последва в живота ми, а който не, всичко е въпрос на личен избор. Уважавам мнението на всички, но не го споделям.

Затова и когато ме питат какво искам от една романтична връзка, например, казвам "Искам човек, с който да летим заедно в небесния хоризонт, или ако той не иска, да не реже крилата ми." Същото, разбира се, е валидно и за моите приятелства, бизнес партньорства и т.н.

Така че ако някой се интересува от мнението ми и иска съвет сега или в бъдеще, ще кажа "Ставаш и тръгваш" дори това да е до терасата да пушиш пура и да гледаш небето при пълнолуние.

Моят пост е провокиран от опита, който придобих последните дни, защото наистина научих много от разговорите, които водих и си получих таро картите, с които от днес започвам да се уча да работя. Щом аз мога да стана и тръгна, значи всеки може. 

Това исках да споделя за днес, защото съм  учудена как хората по свой личен избор пропиляват живота си  с лекота в очакване и само-създаване на илюзии, че са най-важни пред себе си, близките и много непознати, и знаят най-добре всичко. 

Избори. Всеки ги прави съзнателно или несъзнателно всеки ден и всяка минута с действията си и бездействията.







Коментари

Популярни публикации от този блог

За Париж и Любовта

Ефектът на "Доминото" във взаимоотношенията

По песен в размисъл

Пролог: Ловци на демони - Далечен спомен за любов

Бих говорил с теб цяла вечност