Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

 Днес получих поредният си отказ от около 150 опита за намиране на издателство за поезията ми на английски. Това обаче ме прави много щастлива и положително настроена, защото така или иначе, вече съм задействала процеса на публикуването  по друга линия и в момента книгата ми се редактира.  Отделно от това, имам още 2 книги на български със стихове и разкази, за които вече съм договорила как ще се издават, но ще ги допиша, защото е необходимо да има 130 страници изданието, за да изглежда по-представително. За периода от 2021 до 2023 преживях доста лични драми, от които  излязох много по-уверена, свободна и целенасочена към сбъдването на мечтата си да издам книга като писател въпреки масовото неодобрение, липсата на подкрепа от близките и ограниченото ми физическо време.  В този ред на мисли, на блога ми на английски тази седмица написах много красива история за сбъдването на мечтите и тяхната цена:  "After the end of the Rainbow" , която получи сериозно признание извън Българи

За да се излезе от всяка ситуация - лична или професионална, е нужно да се направи първата крачка. Нейната направа обаче отнема много време. Например, за да изляза от грозна лична ситуация в живота си, но пък много поучителна, ми отне 4 месеца да направя първата крачка за освобождение от оковите на негативното мислене, които стопираха абсолютно всичко като прогрес в моя живот.  Що се отнася до професионалните ситуации, при мен първата крачка отне също 3 месеца, през които четях и се развивах, мислейки че ще направя перфектната първа крачка, а в крайна сметка направих импулсивна, емоционална и не твърде добре обмислена стъпка, но пък се оказа много полезна.  За нищо от гореспоменатите ситуации не съжалявам, не е и редно. Хората се учат докато са живи от всичко, което им се случва, но те могат да контролират само собствените си емоции и реакции. Но как точно се прави първата крачка? Ще го обясня малко по приказен начин, защото това го умея най-добре. Ако един човек потъва сред рутинните

Когато се случват предизвикателни неща, хората търсят алтернативни методи да мине по-бързо периода на объркване и болка. Най-силната молитва е благодарността. Но тази, която се казва с искрено сърце. Защото всеки може да благодари за абсолютно всичко - от дома, през работата и притежаваните вещи, но не всеки да го казва искрено. Например ако човек има дете, живи родители и здраве като мен, благодари за това.   Благодарността най-силно се усеща, когато човек е тъжен, защого тогава е искрен със себе си, а от това по-важно нещо няма. Тогава човек се вкопчва във всяко нещо, което ще го измъкне от ситуацията, за да продължи напред по един или друг начин. Негативната енергия не привлича нищо добро. Затова е добре възможно най-скоро да се излезе на чисто, с нови сили и старт за нещо ново и различно, или дори за рутинни въпроси. Хубаво е в мрачни времена, да се ходи сред природата или на църква. Лично аз не съм  била винаги почитател на църквата, но в последните години започнах да посещавам то