Днес отново съм по дънки с щриха на размисли. Доста скъсани от
поредни разочарования. Които ме направиха по-силна и наясно със себе си.
Осъзнах неща, които из кристализираха след среща с позабравени хора. Благодарна
съм.
Видях плам в очите им, които ми
показа ясно, че дълго време съм се скитала по места, които не са моите и
дълбини, в които нямам желание да плувам. Нито ги усещам, нито се виждам в тях
като част от пъзела на живота си.
Превърнах се в пътешественик,
който вървеше без посока. В търсене на себе си някъде, където няма как да си
освободи лично пространство. Съвсем сърдечно и съзнателно го признавам пред
себе си. Без грам разкаяние, защото това даде нова опитност.
Намерих парченца за изграждане на
пирамида от ситуации, действия и постижения, които да обогатят душата ми и да
ме върнат към центъра й.
Често пъти се случва да се пътува
безцелно и неопределено, за да се види човек ясно отстрани и някак си
обективно, за да не се търси там, където няма как да се намери, защото не е
неговото място.
Тъкмо си купих нови дънки, но
дойде време да ги сменям, защото се скъсаха. От очакване. И покриване на
изисквания чрез чужди за мен действия. Или като вменяване на чувство за отговорност
към неща, които не са моите. Явно ще купувам нови дънки с по-искрени и пастелни
тонове за сърцето си.
