2013/05/28

Кратко изкушение

Настъпи среща, така очаквана
През  дълги дни и нощи в спомена
За кратки мигове изпълнени с нежности,
Споделяне.
На думи, ситуации, житейски пещи
Изгарящи. Сърцето като пламък
В безвремие. От радост става някак си..
Горещо.
Едно докосване е вплело в устните желания за
Страсти. Изпепеляващи.
До пепел. Да бъдем груби и студени в искане
Ненужно е.
Добра позиция е да се отдадем на малко изкушение..
В прегръдка. Без думи на наричане

2013/05/22

Бягане


Искам да бягам далече от спомени.
За миналите и несбъднати мечти.
С различни хора – идеализирани.
И от фантазии за някакви съдби.
Не стига времето за неизпълнени емоции.
Безсмислени са думите за глухите уши.
Изгубват се в отраженията пясъчни.
Наред със скучните, дълбоко сиви дни.
В спринт или пък джогинг бягане.
През пръстите изтичат множество сълзи.
Солено се пропиват от душата в опити.
Не е ли по-добре да се забравят, че боли?








2013/05/18

Сънища


Понякога аз бягам от съня ти
В търсене на своите илюзии
За обща чувственост
А не очаквано безгрижие
В преследване на нещо от ума си
Аз знам, че хората, при своите отиват
А не бягат сами в далечината
На лични цели с премерени движения
В гонитба на импулсна жизненост
Преоткривам във визия смъртта
От думите и части на душата ми




2013/05/15

С усет за приказност




Всички приказки са с щастлив край, така е и в живота ни ако погледнем през различен ъгъл изникналите ситуации. Те понякога са като нагласени, но не ги виждаме и чувстваме, забързани в търсене на разни пантофки, придружени с принцове или пък на дами докато губим части от доспехите сиброни, щитове и т.н..
 Често пъти сред тъмните воали, мистериозни срещи и неопределени посоки се крие всъщност нашата собствена истина за живота. Емоциите, които изживяваме създават нашата опитност и ни предпазват от неправилни отклонения от истинската ни посока, стига да чуем компаса си.
Знаем за Пепеляшка и нейната маскировка в нощта на бала. Реално тя  е попаднала не на точното място и среда за себе си, но именно затова изтърва пантофката си и принцът я намира, защото нашето съзнание е единственото, което дава ограничения.
Известно е и за Спящата красавица /също и Снежанка/, които в различни ситуации и обстоятелства пропадат в бездната на илюзии и очаквания. Благодарение на злощастните си истории обаче , те заблестяват с нова светлина и намират любовите си.
Запознати сме с легендите за Артур и Ланселот, които с мечовете  си искат да спасят света, но в крайна сметка го правят без тях. Именно за това остават герои до днес. При падането на шлема и щита, те разкриват истинската си светлина и привличат другитеза любов и за слава.
Образите на смелите принцоверицари и техните любими принцеси са толкова съвършени, че се набиват дълбоко в съзнанието ни, карайки ни да ги търсим и вярваме, че сме като тях, но не сме и това ни огорчава. Дребните детайли като загуба на пантофки или част от доспехите изобщо не забелязваме в гонене на измислени личности, които не сме, нито срещаме. Те всъщност не съществуват, а представата за тях е просто идеализъм, в което няма нищо лошо, защото това прави света едно по-добро място.
  Наистина, понякога просто е нужна различна гледна точка.