Всички приказки са с щастлив край, така е
и в живота ни ако погледнем през различен ъгъл изникналите ситуации. Те понякога са като нагласени, но не ги виждаме и чувстваме, забързани в
търсене на разни пантофки, придружени с
принцове или пък на дами докато губим части от доспехите си – брони, щитове и
т.н..
Често пъти сред тъмните воали, мистериозни срещи и неопределени посоки се крие всъщност нашата собствена истина за живота. Емоциите, които изживяваме създават нашата опитност и ни предпазват от неправилни отклонения от истинската ни посока, стига да чуем компаса си.
Знаем за Пепеляшка и нейната маскировка в нощта на бала. Реално тя е попаднала не на точното място и среда за себе си, но именно затова изтърва пантофката си и принцът я
намира, защото нашето съзнание е единственото, което дава ограничения.
Известно е
и за Спящата красавица /също и Снежанка/, които в
различни ситуации и обстоятелства пропадат в бездната на илюзии и очаквания. Благодарение на злощастните си истории обаче , те заблестяват с нова светлина и
намират любовите си.
Запознати сме с легендите за Артур и Ланселот, които с
мечовете си искат да спасят света, но в крайна сметка го правят без тях. Именно за това остават герои до днес. При падането на шлема и щита, те разкриват истинската си светлина и привличат другите – за любов и за слава.
Образите на смелите принцове – рицари и
техните любими принцеси са толкова съвършени, че се набиват дълбоко в съзнанието ни, карайки ни да ги търсим и вярваме, че сме като тях, но не сме и това ни огорчава. Дребните детайли като загуба на пантофки или част от доспехите изобщо не забелязваме в гонене на измислени личности, които не сме, нито срещаме. Те всъщност не съществуват, а представата за тях е просто идеализъм, в което няма нищо лошо, защото това прави света едно по-добро място.
Наистина, понякога просто е нужна различна гледна точка.
Настъпи среща, така очаквана
