Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Настъпи среща, така очаквана През  дълги дни и нощи в спомена За кратки мигове изпълнени с нежности, Споделяне. На думи, ситуации, житейски пещи Изгарящи. Сърцето като пламък В безвремие. От радост става някак си.. Горещо. Едно докосване е вплело в устните желания за Страсти. Изпепеляващи. До пепел. Да бъдем груби и студени в искане Ненужно е. Добра позиция е да се отдадем на малко изкушение.. В прегръдка. Без думи на наричане

Искам да бягам далече от спомени. За миналите и несбъднати мечти. С различни хора – идеализирани. И от фантазии за някакви съдби. Не стига времето за неизпълнени емоции. Безсмислени са думите за глухите уши. Изгубват се в отраженията пясъчни. Наред със скучните, дълбоко сиви дни. В спринт или пък джогинг бягане. През пръстите изтичат множество сълзи. Солено се пропиват от душата в опити. Не е ли по-добре да се забравят, че боли?

Понякога аз бягам от съня ти В търсене на своите илюзии За обща чувственост А не очаквано безгрижие В преследване на нещо от ума си Аз знам, че хората, при своите отиват А не бягат сами в далечината На лични цели с премерени движения В гонитба на импулсна жизненост Преоткривам във визия смъртта От думите и части на душата ми

Всички приказки са с щастлив край , така е и в живота ни ако погледнем през различен ъгъл изникналите ситуации . Те понякога са като нагласени , но не ги виждаме и чувстваме , забързани в търсене на разни пантофки , придружени с принцове или пък на дами докато губим части от доспехите си – брони , щитове и т . н ..   Често пъти сред тъмните воали , мистериозни срещи и неопределени посоки се крие всъщност нашата собствена истина за живота . Емоциите , които изживяваме създават нашата опитност и ни предпазват от неправилни отклонения от истинската ни посока , стига да чуем компаса си . Знаем за Пепеляшка и нейната маскировка   в   нощта на бала . Реално тя   е попаднала не на точното място и среда за себе си , но именно затова изтърва пантофката си и принцът я намира , защото нашето съзнание е единственото , което дава ограничения . Известно е и за Спящата