Танцът на сабите - Листата на спомена
Спомените се отвяваха от вятъра така, както купчината листа танцуваха, повдигнати от него – бавно и страстно. Устните на момчето докосваха нежното матово чело, докато ръцете отмятаха игривите къдрави кичури, закриващи чистото лице на момичето. Той усещаше топлинта на още неоформеното женско тяло, което често пъти търсеше утеха на неговото силно юношеско рамо, плачейки заради неправдите в детския живот. Никабел Диякфари стоеше на кея и се взираше в спрелите кораби. Морският бриз галеше с милувката си лицето на самотния мъж с леко набола брада и тъжен поглед, който се отдалечаваше отвъд хоризонта пред него. Той запали лулата си и очите му се изпълниха със сълзи , докато стискаше със свободната си ръка грижливо пазения медальон на врата му. Сантименталността, която прояви обаче се замени след няколко секунди от безразлична и студена празнота. С нея даряваше всички минаващи, осмелили се да го погледнат. Той мразеше хората, всъщност няколко от тях,