Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Романса е създаден в главите ни. Планирани реакции в празни сърца. Къде останаха емоциите - чистите? Изглежда потъват в реки от пустота. Говорим за взаимна заинтересованост? Изпита е. От алчност и от скръбта. По дни изминали, записани в книгите. Фиктивни и нямат общо с реалността. В гонитбата на красотата в театрите. Изгубена там някъде остава любовта. И няма място да говорим за романтика. Това е някак скучна и непотребна игра. А тя е същността на чувствата. И трепета в душите за страстта. Актьори, автори, певци - възпяват я. Практични хора я използват в реалността. Минават през наивните с лъжовни думи и дела. За някаква уж там красива заедност. И общи, споделени цели при това? От много четене и гледане на филмите. Романса илюзорен създава ни света.

Марек Тир Енел гледаше нощното небе и се наслаждаваше на светкавиците, които го разцепваха. Очертаваше се прекрасна лунна вечер. В такива вечери той се отдаваше на спокойни мечтания, както и романтични представи за бъдещето. В неговото самотно сърце и тъжни очи само в такова време са виждаше тайна надежда за бъдеще, любов и съвършенство. Уви, само в главата му. Както вдишваше отвара от билки, което правеше всяка вечер, защото го успокояваше, нещо изшумоля. Той се стегна и хвана инстинктивно ръката на меча си в готовност за атака или защита, в зависимост от противника, който щеше да застане срещу него. Иззад дървото обаче изскочи сянка. В този миг мълния разцепи на две небето и пред него се освети женска фигура. Момиче с раздърпана, дори леко скъсана от тръните и храстите рокля и разрошена кестенява коса. Докато светлината замираше той видя игрива усмивка и палави пламъчета, обгръщащи изцяло два лешника – очите й. Момичето го погледна предизвикателно и нахално заяви: - Ти си на едно