Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

От днес играя на писания. Нали съм все такава романтична? Преплитам тонове с дихания Поредна връзка пак издишва.. Приятелите, казват, са съюзници А може би са просто огледало. На личност, бродеща в илюзии С наивност в голямо предозиране. Прекъсват връзки хората с думите, Отвеяни в душевно, някак си, безвремие На минали копнежи и емоции. Изгарящи на клада настоящето. Приятелството, казват, е сакрално. Уви, понякога и фалш покрива миглите. Тъй Пърхащи. От казаните истини. Болезнени за другия и той побягва. Прекъсването е добро усамотение. Гарнирано с нежелани размисли. Заради бягството към стари спомени И хора, сенчести, но съществуващи.. Понякога се отразяваш в другия. А той не иска тъй жален да се вижда. Навлизане из личните пространства. Не води друго, освен тягост и малоумие. Прекъсвания в породени слабости. Ментално действаща, неистинна идилия. Опияняваща до среща челна, с накъсване. В парцали. На лъжовни взаимодейст

Приятелите скъпи на къмпинг са и си играят на помирители.. Уви, май сполучи тяхната многообичана игра с думите... Спечелихме забита дълбоко в гърба кама.. И радостни усетихме на кръвта вкуса... Доволни сме, че получихме унижение, а как ни идва от цялото сърце смеха... Красиво е, когато паднем, потъвайки в нашата земя.. О, чудо! Подадоха за помощ честната ръка, но някак си натикаха ни по-дълбоко в калта.. До гуша идва сладката хармония, В лагера остана за дълго нашата тълпа... Ето, дойде време по пътя да си ходим в разпален огън или в преливаща вода..