Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

  Валери беше щастлива и си говореше с нейната нова приятелка. "Ще си купувам Таро карти!"въодушевено каза жената по телефона "Ти си луда! За какво са ти? От тях не се печели!", отвърна явно учудената дама. "Ще се науча да гледам, все пак това  е едно ново умение!", Валери продължи да говори привидно щастливо. "Правиш пълни глупости! Не си малко дете да си играеш с карти!", Лилия отвърна строго, защото такъв темперамент имаше. "Знаеш ли, Лили? В момента минавам през тежък период и смятам, че именно Таро картите ще ми дадат и потвърдят отговорите, които вече зная в сърцето си", отговори Валери, "Ти нали си наясно, че винаги като минавам през предизвикателство, уча и правя нещо ново. Обръщам всичко на майтап. Така е някак по-леко да мина от добрата страна".  "Знам, мила... Обичам те и съм с теб." Лилия замлъкна в телефонната линия , през която струеше безмерна тъга. Всяка жена потъна за части от секундата в своите разм

- Дядо, разкажи ми за хората. - попитала малката чайка по-възрастната птица. - Добре, детето ми. Няма много думи за това. Морето е живота на хората - Защо морето, дядо? Ние ловим риба в него и плуваме по-дълбоко. Те не правят ли същото? - Не, момичето ми. Хората живеят с морето - бурните му вълни и спокойствието. Понякога обаче се дават в него заради алчността и гордостта си , защото не съумяват да се изправят. По-лесно е по този начин. - Отново не разбрах, дядо. Аз си хващам рибата, изплувам от водата, за да не се удавя и да полетя свободно. - Няма да разбереш сега, внучето ми а по-късно. За разлика от нас, хората забравят да се самосъхранят и от тежестта на болките в съзнанието си се давят без да опитат да се борят за живота си. Минаха години. Малката чайка стана майка и после баба. Един ден внучето я попита: "Бабо, разкажи ми приказка за живота на хората". Човек или плува в морето на живота, или се дави, напълно съзнателно. Други варианти няма. Хората излишно усложнява