За Недовършените Неща и Изпуснатите Влакове
Макар поетично и с романтична нотка да се казва, че такъв е човешкият живот с добри и лоши събития, считам, че всичко е ясно направен избор според ситуацията и знанието на индивида.
Например, ако човек изпитва твърде много болка във връзка или на работното място, независимо колко обича партньора си или парите, ще си тръгне.
Сърцето винаги има лимит на болка. Понякога го описвам като един вид раждане на дете. Носиш 9 месеца чувствата и като излязат, винаги се ражда нов живот и реалност, независимо дали е добра или поучителна.
Често пъти хората избират да не завършат дадени ситуации, връзки, възможности и ги оставят някак висящи в пространството. Това обаче е направен избор - "Не ми се занимава сега", което значи, че не е важно или просто по-меко да не се стига до взимане на решение въобще. Такива са фактите и всичко винаги е за добро, защото става ясно какви са приоритетите. Макар че, мен ако питате, не - занимаването е ясна индикация, че човек, ситуация, дейност не е от значение към момента за човека, който оставя настрана въпросите.
Разсъждавам си обаче, че като че ли е по-добре ясно и категорично да се изяви позиция за каквото и да става въпрос. "Да" и "Не" са думи, които решават много предизвикателства, но и за тях е нужна смелост, особено ако отговорът е отрицателен. Така е по-добре по принцип, защото води до свободен живот, от илюзии, очаквания, празни надежди и неизпълними обещания. Лично за себе си ще споделя, че аз винаги имам позиция, която отстоявам, но пък и изслушвам другите, защото различните гледни точки дават повече яснота за всички участници. Считам, че човек без мнение е като изгубил идентичността си.
В личностното развитие се казва хората да са неутрални, екологични и да пускат всичко и всички на свобода, без очаквания. Лично аз не считам, че е напълно така, защото за каквото и да става дума, човек винаги има стандарти и критерии, а те създават очаквания. Хаотичната и постоянна смяна на работни места или партньори е нещо, което говори за липса на правила и принципи в живота на човека. А безпринципна личност, смятам, че сложно ще постигне успех в която и да е житейска сфера. Затова принципите и правилата са основата на личността по мое мнение.
За недовършените неща.
Те носят болка и неудовлетвореност ако са висящи, защото винаги има едно малко човече, което гложди отвътре "ами ако?" и това създава безпокойство, стрес и нервност. Затова при въпрос от този тип, аз винаги казвам "пишете си на лист плюсове и минуси" и тогава ясно се вижда отговора, а като има категоричност, има спокойствие, защото питането е решено.
Наскоро прекратих отношения с човек, който ми сподели, че много време е чакал отговор от мен и пролука за връзка. В момента, когато му казах "не", ми благодари и видимо му олекна, на мен също. Не считам, че нещата е добре да се проточват, някак си много боли, по-добре е директен, чист и ясен отказ за каквото и да става въпрос.
Ако пък се твърди, че няма яснота, това е смешно и тъжно някак си, защото сърцето знае на 10-та секунда - нещо или е неговото, или не е. Не винаги обаче хората слушат интуицията си, а това носи мир на ума и душата, и спокоен сън. Вярно, понякога болка и разочарование, но те преминават по един или друг начин рано или късно. Повечето хора слушат ума си, но той е по-слаб от сърцето и по-късно приема взетото интуитивно решение.
Някои индивиди, включително и аз, обичат да си бавят нещата, защото ги е страх, но поне аз вече го преодолявам и приемам фактите такива, каквито са. Затова и умът ми е спокоен, а съня вече дълбок. Това го развих с времето.
Що се отнася до професионалните ангажименти, там е важно първо да се запита човек "Аз искам ли сега да направя това или не?" и така се отмятат незавършените задачи и емоционалния, професионален и отговорен товар някак олеква. "Не зная", "Не мога" и "По-нататък" са отлагания, които водят до разруха на дисциплината.
За изпуснатите влакове.
Тук мога да изпиша много, но ще кажа само, че вече стриктно следвам старото мото "След мъж и автобус /в случая влак/ не се тича" и е по-добре така. Жените са силно емоционални и им се замъгляват съзнанията, когато се влюбят. При мен това винаги е било факт, но научих по предизвикателен начин, че изпуснатия влак не се връща, а щом не е спрял и се гони, значи гарата не е моята. Някак е унизително за жените да тичат с токчетата на чувствата и да ги чупят след влакове, които даже не ги отразяват.
Остава само болката от сълзите, предателството и нежеланата сексуално жена, което унищожава дамското самочувствие. А без него, роли "съпруга", "майка", "жена" и "любима" до голяма степен изчезват, защото дамата се превръща в парцал на прозорци на влакове извън нейната посока или се качва насила някъде, където не й е мястото. Това много добре го знам от личен опит и хич не е красиво усещане. Добре, че вече съм извън тази действителност.
А що се отнася до бизнес класите на влаковете, ще споделя, че за да се приема една нова възможност за бизнес, работа, нова среда и посока, е нужна много вътрешна работа и създаване на умения, които да са подходящи като се хване въпросното превозно средство. Човек винаги е важно да се развива по един или друг начин в професионален план, защото в един момент само това може да му остане, като няма семейство или любов, поне да има успешен бизнес и обичана работа.
Та така във вторник следобед си говорим сладки приказки, докато ям ябълки с кленов сироп. :)
Коментари
Публикуване на коментар