Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

  "Прощаваш, забравяш и продължаваш напред. Каквото е писано, това ще стане. Насила любов и обич не можеш нито да получиш, нито да дадеш. Толкоз за любовта между хората," каза възрастният мъж, докато загрижено бършеше сълзите на малкото дете. После го прегърна и продължи напред по неутъканата пътека. Всеки има своя път. Ако двама човека се срещнат по пътя си, ще е чудесно, ако ли не, така е трябвало да се случи. - Част от мой разказ за възрастен маг на име Фирифула Д''от, все пак обичам да пиша фентъзи и за неща от живота. Обичам да пиша истории с измислени герои. Някак си са по-истински и стойностни за мен предвид времето, в което живеем и хората, с които се общува. Не, не съм негативната дама с разбито сърце, макар че понякога ми се иска да е така, защото е някак си по-лесно да будиш съжаление и да те спасяват. Дълго време бях спасител на другите, но не и на себе си. От скоро промених ситуацията, вярвам само на себе си, слушам единствено интуицията си и гледам да не

- Дядо, разкажи ми за хората. - попитала малката чайка по-възрастната птица. - Добре, детето ми. Няма много думи за това. Морето е живота на хората - Защо морето, дядо? Ние ловим риба в него и плуваме по-дълбоко. Те не правят ли същото? - Не, момичето ми. Хората живеят с морето - бурните му вълни и спокойствието. Понякога обаче се дават в него заради алчността и гордостта си , защото не съумяват да се изправят. По-лесно е по този начин. - Отново не разбрах, дядо. Аз си хващам рибата, изплувам от водата, за да не се удавя и да полетя свободно. - Няма да разбереш сега, внучето ми а по-късно. За разлика от нас, хората забравят да се самосъхранят и от тежестта на болките в съзнанието си се давят без да опитат да се борят за живота си. Минаха години. Малката чайка стана майка и после баба. Един ден внучето я попита: "Бабо, разкажи ми приказка за живота на хората". Човек или плува в морето на живота, или се дави, напълно съзнателно. Други варианти няма. Хората излишно усложнява

Когато се случват предизвикателни неща, хората търсят алтернативни методи да мине по-бързо периода на объркване и болка. Най-силната молитва е благодарността. Но тази, която се казва с искрено сърце. Защото всеки може да благодари за абсолютно всичко - от дома, през работата и притежаваните вещи, но не всеки да го казва искрено. Например ако човек има дете, живи родители и здраве като мен, благодари за това.   Благодарността най-силно се усеща, когато човек е тъжен, защого тогава е искрен със себе си, а от това по-важно нещо няма. Тогава човек се вкопчва във всяко нещо, което ще го измъкне от ситуацията, за да продължи напред по един или друг начин. Негативната енергия не привлича нищо добро. Затова е добре възможно най-скоро да се излезе на чисто, с нови сили и старт за нещо ново и различно, или дори за рутинни въпроси. Хубаво е в мрачни времена, да се ходи сред природата или на църква. Лично аз не съм  била винаги почитател на църквата, но в последните години започнах да посещавам то

Всички казват “Пусни някого или нещо от живота си, ако се върне при теб е твоето нещо или някой". Малко хора обаче обясняват КАК точно да се пусне човек, когото си обичал, страст или хоби, което си имал и е било мотивация да се събуждаш всеки ден.  Сред множеството сепарации, консултации, медитации и т.н. спомена за човека остава, усещането, което е давал също. Ако е мъртъв човек, някак е приемливо, макар и с гняв да се пусне, защото всички знаят,  че живота на земята има край и душата си отива в къщи. Някак си е оправдано, направила е душата избор. Ако обаче човек е жив и не е в личната енергия на този, който отказва да го пусне, е много силен вътрешен конфликт и битка между спомени, сърце, мозък и душа. Тялото отказва да приеме ситуацията, сърцето се чувства все едно кърви отвътре, а в душата се появяват сиви кръпки от тъга, болка и разочарование. Само мозъкът остава някак логичен и по-навик движи тялото напред. Как да се пусне човек, който обичаш или си обичал? С надеждата, че

  Последните седмици съм в тежък емоционален и екзистенциален период. Покрай всички бизнес срещи и обучения онлайн, домашни за личностното ми развитие, ангажименти към дъщеря ми, в един момент се почувствах изморена и енергийно изтощена. Някак си всичко ми рухна за миг - бизнеса, желанието ми за връзка с определен човек, училищните несгоди на детето и проблемните ми отношения с нея. Започнах саркастично да си задавам сама въпроси като: "Къде са ти парите? Къде ти е романтичната връзка и професионалния успех?" и много други такива теми ми изплуваха в съзнанието. На практика това е форма на само-саботаж.  Понеже винаги писането ми е действало терапевтично  и буквално ме е спасявало от депресивни състояния, отново се обърнах към листа. Това е моят стълб за живот на земята и душата ми. За себе си съм решила, че писането е моето призвание. Моят ментор и лайф коуч говори често за вътрешния критик. Като задълбах в мислите си, макар и негативни, което много добре умея да правя, откри

 Днес за мен е много щастлив ден, защото видях какво е чудото на живота, макар и в нестандартна форма. На моята тераса тази сутрин открих две гълъбови яйца. Вече има цяло семейство гълъби и съм ентусиазирана да ги храня.  С дъщеря ми искахме да имаме домашни любимци, ето, появиха се. Аз първо видях перата и си ги събрах, защото перата са символ на късмет. Казах си, ще си направя капан за сънища. Винаги положително гледам  на нещата.  Изненадата ме направи много щастлива. Дъщеря ми се разпищя от щастие. Какъв красив спомен! Довечера ще мислим как да храним майката гълъбица. Видях чудото на живота, приемам го като знак от съдбата, че и на мен ми предстоят хубави, романтични неща. Според поверията, гълъбите отиват при добри хора и носят много късмет. Те са символ на Бог, носят мир и пазят семейството. Наистина нещо такова малко като две неизлюпени гълъбови яйца изключително ме зарадва, защото бях доста тъжна последните седмици. Обаче се успокоих и започнах да се наслаждавам на живота си п

Има много различни мнения за МЛМ /Мулти Левел Маркетинг/ бизнеса или така наречения мрежови маркетинг в България. Лични Наблюдения за навън нямам. Ще споделя и моето мнение. Още от ученическите ми години знаех за някои стари МЛМ компании, чиито имена няма да цитирам. . Тогава се наричаха дистрибуторски и бяха интересни в началото. Бях много скептична през ученическата си възраст, но това беше нормално, защото нищо не разбирах от бизнес. Помагах понякога на баща ми да пишем застраховки към една също стара МЛМ компания в този бранш. Като студентка, се запознах с първата си МЛМ компания с физически продукти за здраве /хранителни добавки/ и красота /всяка позната декоративна и бяла козметика/. Много се впечатлих от продуктите и като потребител бях много активна. Всичко добре, но намаляха парите, а от презентациите ми финансов резултат нямаше, защото ми се изчерпаха личните контакти, а личните запознанства с нови хора не ми споряха. Научих се да презентирам, препоръчвам, но пропусках елемен

Има една много хубава книга на Брайън Трейси -   "Изяж жабата".   Наскоро я препрочетох, защото има много интересни послания, които бях забравила. В ежедневието на всеки в днешно време има един куп задачи и ограничено физическо време за изпълнение, което значи да се приотизират определени неща, отношения, ситуации и т.н. „Вашата жаба“  е вашата най-голяма и най-важна задача, тази, с която най-вероятно ще отлагате, ако не направите нещо по въпроса", защото някак си на хората, като цяло, не им се занимава с отговорни задачи, а искат да си почиват предимно. Това е нормално, но баланса е необходимост. „Първото правило на яденето на жабите е следното: Ако трябва да изядете две жаби, яжте първо най-грозната.“  - Говорим за трудни задачи и решения като цяло, които така или иначе се налага да се вземат. „Непрекъснато си напомняйте, че едно от най-важните решения, които взимате всеки ден, е това, което ще направите веднага и това, което ще направите по-късно, ако изобщо го направ

  Водата винаги лекува. Това е безспорен факт, и аз като виден Скорпион като зодия, напълно подкрепям тази реализация. Някои хора успяват да възкръснат бързо след тежка ситуация в живота им, други не се справят с предизвикателствата и потъват в дупка завинаги. Въпрос на усещане и сила на желанието за живот. Последните седмици при мен нещата бяха динамични и в един момент, като всеки друг човек, се почувствах безсилна от множеството отговорности и провали. Всички събития ми се сриваха едно върху друго, защото хората са казали "Злото не идва само", но доброто също.  А аз, като виден Скорпион, вярвам само на себе си си и се самолекувам. Така считам, че е редно да бъде, защото колкото по-малко знаят хората през какво преминава човек, толкова по-защитен се чувства той. Да, хубаво е да се споделя, но само с тези, които са се доказали във времето, а те са малко, може би трима или четирима. Някои хора се усещат един друг, ако са близки. Повечето обаче не знаят кой през какво преминав

Днес ще споделя, понеже ми е креативно, пост с малко извън поетично и прозаично настроение. Ще напиша малко за бизнес, любов и още разни неща, които ме вълнуват. Все пак за мен писането е терапевтично, дори на компютър. Имах един красив сън - с любимия ми мъж в него, макар и леко въображаем съпруг, но пък и той беше там. :)  Бях с красива цветна рокля и шапка, които искряха пред един аквариум. Срещу мен моят възлюбен мъж, облечен в жълт костюм отгоре до долу. Жълтото му е любим цвят, помислих си. После обаче се сетих, че този цвят се тълкува като цвят на предателство, завист, но пък в контекста на женската енергия, която е много популярна тема напоследък - жълтото се възприема като радост и женственост, женска енергия. Фонът на нашата среща, така да се каже, беше аквариум, пълен с океански, шарени риби и много вода. Това, казват, се тълкува като изобилие. Честно казано, ми се иска да е пророчески моя сън, но около месец след този сън, се озовах в предателство от страна на мъжа, и тотал