Цигуларката
Самотната цигулка свири в оттенъци. Наивно сред каменни реки и гробници. Изпразнени от множество съкровища. От скъпоценности, чували страсти и очакване. За по-изчистена мелодия със смазване на струните. Докато вятърът отвява танцови съзвучия. От мемоари разни, заключени в ковчежета. Прибирани на далече от телата си. Зашити в ръкави с тюл, обвити по дължините си. Играят нежно с музика от водопади. С коси развеяни, докосвайки се в рамото. На плътни устни, нежност и излъчване. За непризната женственост. В пълнолуние. От бледност отразена в светлината си. Красива дама без кавалер и гонеща илюзии. Потънали в периодичен прах десетилетен. Средновековен бард играе роля на беззвучния.