2023/01/31

Въпроси


 

Питам сърцето "Да звънна ли?"

Тишина.

А аз чувам отговора "Едва ли."

Мълчание.

Най-страшната присъда за двама

Които някога са се обичали

Наистина.

И вече няма думи за говорене.

Изгнание.

На две души, които някога са се докосвали

Струна.

Но вече няма кой да свири на китарата

Която свързваше ръцете с нишките

Забравени. 

В безтегловно безразличие

Забравиха се нотите.

Минало. 

То някак си преживява се

Остава пепелта на думите.

Въпроси.

"Да вдигна ли?" без смисъл е.

Когато всичко тихичко приключи.

Обяснения.

В миналите дни изречени.

Бездействия.

Но все пак и това ще мине.

 

2023/01/29

Стена


 

Дали ще е добре или пък не?

Не зная.

Но мисля си, че е добре да построя стена

Между себе си и другите, особено мъже,

Защото съм в емоционална безнадеждност

И иронично, във финансвата също е така.

А хората не искат да се товарят

С допълнително житейско карго

Дори на първо четене да изгарят

От страст към мимолетното танго

Доскоро вярвах, че имам шанс да се подобря

В любовните въпроси и студа

Който излъчвам някак си дълбоко

Но днес проглеждам с яснота

Че целя се май твърде нависоко. 

Затова си мисря, че една стена

Ще подобри на мен и близките живота.

Аз винаги съм си била все така,

Живейки в само-избрана самота.

Така и свикнах, няма нужда от въпроси

В моята разбитост не търся вече суета

Да споделям болката си с други,

Които си имат достатъчно и без това. 

И винаги ще давам мъдрите съвети,

Но себе си, едва ли, по-добре да съм Стена.

Защото важно е човек да вижда красотата,

Не всеки обаче може да се похвали с чудеса.


2023/01/22

Различни Светове

 


В началото общуването ни бе някак си магично

И разговорите ни откриваха нови светове

Които в часовете си на телефон разлиствахме

Откривахме се всеки път в  спомените заедно

Познавахме до болка своите гласове

Но днес световете ни станаха различни

А зная, аз подтикнах те да започнеш на чисто

Наясно бях, че след това не ще останеш с мен

Но въпреки това си заслужаваше до капка риска,

Аз ще се преборя с гордостта в самота,

Която така добре и ясно до безбожие, умея го

Това направи истиността в любовта ни платонична

И трябваше да си остане до последно все така.

Сега е късно, а ние сме като отдалечени мишки,

Със знанието, че продължим ли, край завинаги ще е това.

В очакване мълчанието да убие всичко

Е някак лесно, вместо да се каже с уста.

Макар че всяка наша лична среща будеше искра

Не бе достатътчна да се разпали любовния пожар

С опита да бъдем романтично и физично близки

Всеки от нас показа своите истински рога, а и жила

Ти казваш, че не искаш с мен да се обвързваш, 

Докато аз се залъгвам, че времето ще промени това

В емоционалната ми и душевна голота, допуснах грешки,

Които прекъснаха красивата история между нас

От твоята страна бе вкопчване в далечни спомени

За образът, който ти обичаше преди, а аз вече не бях.

Ти казваше ми винаги да не бързам и съм ти като сестра

А аз не вярвах, защото мислех си, защо тогава е всичкото това

Докосване, което се наеликтризираше помежду ни

Най-честите ти думи бяха за избутване от мисълта за нещо сериозно между нас

Не вярвах, рискувах, действах бързо и те загубих

Сред множеството днешни нишки на откраднати възможности

Да се отдръпна и поправя поне малко ситуацията между нас

Защото стигна точка на невръщане.

Живеем отдалеч, и всеки в свой собствен свят,

Където липсва някакво преплитане.

Но ти опита да поправиш моста в търсене на общ интерес,

При който аз отговорих някак си неискрено

Защото в любовта си съм като безпомощен слепец.

И ти не издържа, напълно разбираемо за невлюбен човек

Сега, аз ще те обичам отдалеч. Отдръпвам се.

Така е редно, за да се запази хубав спомена

За някогашната ни възможност за истинска любов

Наред със скромните остатъци на приятелство

Изградено през годините наред, което рухва.

Различни светове сме, а и помежду си безразлични

Дори не смеем вече да говорим по телефона като обект,

Вместо което пишем съобщения страхливо, като невестулки 

Кой ще започне най-трудния ни разговор по-напред.. 

Накрая никой не ще извърши първа стъпка

За да приключи тази въртелива безнадеждност,

Която ще изтече един ден между нашите житейски пръсти

Тогава ще бъде вече твърде късно дори да се погледнем занапред.

След теб аз не смятам повече някой да обичам,

Защото виждам само теб и мога само да ти изричам

В мислите си "Бъди Щастлив и Продължавай Все Напред",

Което ти някак си ще разбереш, докато се измъкнеш

От носталгичния копнеж по моя минал образ, а днешен неприет.

 



2023/01/21

Днес спрях


 

Днес спрях да търся любовта,

Защото повечето пъти срещнах безразличие

Безспорно повече и не от една страна

Уви, неподходящите мъже привличам

Отблъсквайки ги с моето различие

Или пък интензитета ми на чувствата?

Каквато и да е причината, аз съм решителна

Не е за мен това преследване и суета.

Омръзна ми да чакам обаждания, срещи, незначителен

Интерес в очите на отсрещните огледала

От днес за вчера казвам случва се

Човек е вътре или вън в една съдба

Останалото е само-илюзия  без контакт

На две сърца и несподелящи взаимни трепети

Днес спрях да търся любовта

И все пак, благодарна съм,

Че имах шансове да се докосна до мъжествена душа

Оттук нататък ще следвам ветровете си, 

Изглежда те ще си останат завинаги  моята лютивина.


 

2023/01/03

Танцьор на танго

 


Душата е като танцьор на танго

Самоук

Защото иначе е нужно доверие

Дотук

Стъпките се учат самостоятелно

Напук

Сред страховете от необвързаване

На Друг

Човек, с който да се следва ритъма

Страстно

Трудни са онези редки партньори

Водещи 

Общуването с тях води до нещо

Опасно

Превръща неследващите в мъртъвци

Ходещи

Изгорени от огъня, който не издържат

Въглени

Които се превръщат в  сърдечната пепел

Разпръсната

Между многовековни дървета без корени

Изхвърлени

В самотата на чуждото и мнимо благоприличие

Откъсната 

Казват, че за истинското танго се търси втория

Танцьор

Неуспешно заместен от пореден продавач на измислица

Сутеньор





 


2023/01/01

Гарафа с Вино


 

Живота ми е като Гарафа с Вино,

Което наливам от първия ден, до последния

На Годината, която ме учи да плувам

Независимо от водопада на Времето

Както дните минават, така и статутквото

Да бъда поредната прочетена книга

За тези, които не искат напътствия

Или пък рисуават стъклото с омразата,

Която царица Купа е за различните

Хора с мнение, което пробива


Най-трудно калените стъклописи 

С техниката на Готически витраж,

Който никой не иска и да разбира

Аз обичам Гарафата си

И винаги я намирам красива

Защото няма желаещи да изпият

Виното, което съм наляла, от себе си 

Във вечна борба за независимост

Наливам капки от радостта и сълзите си

Наскоро Изгубих и декупажа  си

Но най-вероятно скоро ще го открия.

Художествен и нереалистичен.