2014/01/29

Слушането на сърцето с Роксет


Слушам тази позната на всички стара песен. Повечето я свързват с любов, но аз открих ново нейно значение за мен и сърцето ми. Често пъти хората слушат други и започват да си вярват, че и те искат същото като тях. Далеч не е така. Но винаги принципа "широко затворени очи" е по-удобен от реална битка с несъответствията на желанията в сърцето и това, което реално се случва. Често неслушането или по -скоро нежеланието за чуване води до негативни чувства на завист, на безпомощност, безнадеждност и липса на отговорност.
Хората бягат от недобрата за тях реалност, кой с игри на думи ,кой с компютърни такива или други форми на скриване на главата в пясъка.
Валери си мислеше това, докато пътуваше по служба с междуградския автобус. Слушаше спътниците си, не лично нейни, но присъстващи, в превозното средство. Всички се оплакваха и мърмориха колко бил тежък живота. Няма нищо лесно и леко или поне със сигурност не е безплатно. Нужни са усилия, за да се срещне човек с нелицеприятната си компания, когато е в бедствен, негативен период. Разбира се, че е поучителен, но когато това се случва, е доста болезнен преход. Който обаче е е нужен, за да се продължи напред.
Жената минаваше също през тежък период - предупреждение за уволнени, опити за манипулация от хора, които чрез думите се показваха близки заради лични интереси и неоцеяняване на личността й. Така или иначе, самостоятелното й придвижване водеше до градеж на характера. Това всъщност е най-важното - да се отстояват позиции и да се създаде уникалност, не овчедушие.
Често пъти хаосът води до блокаж, той до защита и прибиране в една видимо удобна черупка, в която обаче положението става още по-зле. В един момент се чувства задушаване до степен, в която изходът е само черупката да се разбие и то на ситни парченца. Някои го наричат лъч светлина или ред.
Валери преживяваше много. Бягаше. Докато в един хубав ден като днешния, не чу отново с други уши песента на Roxette "Listen to Your heart".  Наистина, колкото и човек да се дистанцира от сърдечното си призвание, го спохождат ситуции, които да му покажат ясно къде всъщност да насочи усилията си и колко мъдро е всъщност сърцето му. Всяка негативна на пръв поглед промяна и преживяване са за добро.


2014/01/03

За сенките и хората



Новогодишната еуфория мина. След много празнуване хората се върнаха към ежедневието си. Самотни, замислени, студени, несигурни и така естествено истински.
Валери се разхождаше по осветените улици. По януарски, тоест със силна украса сякаш за заблуда на някого и отклонение от  пътя. Във всичко.
Задъхани, умислени и бързащи за някъде. Вървяха. Начумерени. Защо ли? – Може би липсата на вяра или нещо друго, Валери не знаеше. И не искаше да научава.  
Летаргия. Състояние на духа, което пробужда дълбоки, понякога леко мрачни размисли, за да се появи светлината в тунела. На задънените улици.
Имаше една кънтри песен – „След всеки дъжд изгрява слънце“ и да, наистина сред всеки мрак идва светлината на прозрението. За това е нужна изолация от шума на думите и проектираните очаквания. Да се прави нещо, което не е желано от сърцето.
Валери вървеше загърната в шала към автобуса си –замислена, студена, самотна и несигурна. Защото в момента така искаше, а всяко желание има последствия.  Които се отразяват в огледалата на другите.
Усамотение. Най – доброто, което може да се направи срещу разбъркани мисли и неуточнени терзания. Да се превърне човек в едно със сянката, която неизменно и плътно е до него. Единствена. Винаги. Защото така  се остава истински. В своята цялост и балансиране.
Преди време Валери присъстваше на обучение, в което се разиграваха театри, сред жанровете на киното и със силата на думите. 
На нейната група се падаше психо трилъра. Да се измисли сценарий с някакъв смисъл. Именно там се видя силната връзка между сянка и изображение.  Как те съставяха една цялост – на действия, чувства и думи. Както е в автентичната личност.
Така, както луната се води конкуретна на слънцето и го допълва, така човек се състои от две тела – на мрак и светлина. Без крайности. Те се регулират и балансират.
„Предпочитам да съм Луната, която те осветява  в най- мрачните ти вечери“ – Интересна мисъл. Валери я обичаше. Изразът „Слънце на моя живот“ звучи някак пресилено. Но и двете фрази са страните на една и съща монета – ези и тура. Душата ни. Вижда се тази ,която се пусне. Пред себе си и другите.
Валери се качи в автобуса си. Хората мръзнеха и се покриваха – с ръкавици, шапки и шалове, да се стоплят някак си, да сгреят сърцата си. Обвити от студа на околните и празните думи. Когато слезе от спирката, много сенки се разхождаха. Далече. На светлинни години отвъд живота на тази планета.
Избори. Сенчести или не, важни са, защото те определят цялостта или едно разделяне, което оставя незапълнена празнота и разбити илюзии. На парчета. И грозни късове на отминаващи дни. Които никой не помнеше в последствие.
Безсмислие. Звучи така фалшиво и привлекателно, защото по този начин един човек си представя, че е по-интересен за общуване, дори и неискрено.
Валери се прибра в къщата си с другаря си – виното. И бавната музика. Само за размисли и преминаване в по-светло бъдеще. Защото сред всеки хаос има ред. Макар и невидим в началото. Не е нужно разбиране, а просто усещане и приемане на емоции.