Нищо Конкретно
Тази нощ сънувах сън. Не го помня, но знам, че беше шарен. Образите изглеждаха съвсем ярки, почти като истински, но тъжни. Някой помаха.. за сбогом, друга сянка пък наблюдаваше.. Усещах усмивката й - презрително-иронична, но и изпълнена с мъка. Протегна невидимата си длан сякаш за допир, но не я докоснах. Досетих се, че сигурно е новата форма на самотата в отделна част на сърцето или просто нова неяснота - поредна по номер сред купа от всички останали. А може би сляпа илюзия гонеше съня ми? Не, определена с точност несигурност и липса на спокойствие.Събудих се. Хлад прегръщаше тялото, а потта течеше неспирно, почти като сълзи, когато ги има. Сухота - очите пресъхнаха.Трудно заспиване - умората надделя. Изчезнаха следите от съня, потъвайки дълбоко в подсъзнанието докато отново се появят като безкрайна спирала...Иначе нищо конкретно..Просто сънища, които напомнят за себе си..В моята личност.