Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

В понеделник, като всяка седмица, си купих роза от цветарския магазин. Колкото пъти съм си купувала цветя, видях само веднъж мъж да купува букет за любимата си. Беше ми приятно, защото в днешните времена, кавалери почти няма, още по-малко ухажори в традиционния и бавен смисъл на думата. За да не влезна в графата за феминизъм или еманципация, ще кажа, че е чудесно жените да си купуват сами рози. Така си припомнят, че са достойни за подаръци отвсякъде.  Защо?  Защото така си припомнят да обичат себе си и да се ценят, запазвайки женствеността си и женската си енергия да получават любов и грижа. Иначе ситуацията е "На тълпи по сами"  , но пък по-добре с рози и на екскурзия, да речем. По този начин, някак по-лесно преминават женските настроения - с цветя, спа и пътешествия. Да, за тях са нужни пари, но то вече жените, така или иначе, станаха мъже откъм работа и доходи. :) Което донякъде е тъжно. Затова вече е сложно с кавалерите и дамите, а и с женско-мъжките енергии. Защото в общ

Времето за проглеждане винаги идва. Дали от ежедневните битки, които всички водят или поради липсата на резултати от това, което вършат хората, няма значение. Въпроса е човек да разбере дали едно нещо е "неговото" или не. Това се случва само, когато един индивид е достатъчно наясно със себе си. Това става с четене, разговори и само-наблюдение. Как да сме наясно със себе си? Сред множеството ангажименти, различни енергии и дейности, които поглъщат времето ни, загубваме нещо важно. Реалната си преценка за ситуацията. Например: Аз искам да съм успешен и богат писател, който работи в къщи. Това обаче става с ежедневно писане, много познанства и обсъждания с публикуващи компании. Не всеки има времето, нервите и волята да се справи с множеството изисквания на заобикалящите го в живота хора. Затова е нужна голяма доза инат, огромна подкрепа от близки и не чак толкова хора. А тя обикновено липсва. Затова остава само личността и нейните цели. В повечето случай човек е сам срещу всичко

Шон се возеше в автобуса. Извади мобилния си телефон и се обади на Марк. „Познаваш ли бракоразводни адвокати?“ – гласът му звучеше твърдо. От този момент нататък той разказа своята житейска история. Болката, самотата, неразбирането и дълбокото разочарование се усещаха от всички слушатели по неволя в превозното средство. Четиринадесет години брак сякаш умираха изпод думите и променливия му тембър. Обвинения, прозрения и вътрешна борба пропиваха цялата му изповед. „Работех много. Не й обръщах внимание и в един момент тя спря да ми споделя. Колкото повече отивах към нея, Ванеса се отдалечаваше.   Смених работното си място заради нея. Тя постоянно ми вдигаше скандали, че закъсянявам и ме обвиняваше , че имам любовница. Друга жена не съм поглеждал за това време, обожавах я.. А тя криеше от мен много неща и започна да излиза с друг“ Сълзите напираха в очите на Шон, докато разказваше. Опитваше се да запази самообладание. Прескачаше от твърдост в тъга и страдание до желани

Валери често мечтаеше през деня. Затова и хората я мислеха за разсеяна. Нея това не я интересуваше. Тя имаше конкретна визия за живота си, която подхранваше всеки ден с позитивни мисли и малки действия. Жената ги насочваше към себе си и винаги й се случваха интересни, приятни и малко поучителни неща. Защото ги привличаше. Валери често си представяше, че има дълга, готическа рокля от дантела, тюл и кадифе, които падаха тежко и се развяваха ефирно от вятъра. В главата й. Тя действително получи такава като подарък. Чистата вяра в желаното нещо го превръща в истина. Така или иначе, жената не обличаше тази рокля две години. Пазеше я за подходящи случаи. Тя не осъзнаваше, че всеки един момент е специален докато не почувства своята вътрешна трансформация, макар и породена от драматични събития в живота й. Уроци за мъдрости. В реалността Валери ходеше на семинари за развитие на личността си, което я обогатяваше. Тя предпочиташе да живее в свой личен свят, който пренасяше и в живота с