Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Чрез чар оказахме се позлатени в затвора. На чувства и истории. Неистински. В Заблуди разни относно хилядите "принцове". С ясна и непризната визия, че сме вманиачени На тема "по-далече, Самота" като измислица! Фалшива обич се облича в безгрижие С окови се заключват множество сърца. А ние гледаме в транс, със сълзи по бузите Как си отиват приказно-ефирните случайности. Оплитаме ги сръчно с куките на думите От крайност до небрежна самосъжалителност Потъва безметежно в нас ключа. Свещен е. До безобразие. Изпадаме в апатичност и летаргия. От много чакане да смъкне някой друг веригата. Затворена с чувствеността. А кандидатите са липсващи.  Изпускаме прозрачни шансове. Във вечно търсене. На дара най-желан с вълнение - сърдечна свобода. Че всичко друго е безропотно изчезнало от многолетие.

За мен всеки ден е празник. Без увъртане. Създава емоции. От срещи с изключителни същности. Преоктриване. В нежни нюанси. Няма фалшива приказност. Нито пресъздаване на измислени образи. С безусловност. Посрещам утрото. Обсипано с нови хоризонти. И истинска чувственост.