Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Настъпи среща, така очаквана През  дълги дни и нощи в спомена За кратки мигове изпълнени с нежности, Споделяне. На думи, ситуации, житейски пещи Изгарящи. Сърцето като пламък В безвремие. От радост става някак си.. Горещо. Едно докосване е вплело в устните желания за Страсти. Изпепеляващи. До пепел. Да бъдем груби и студени в искане Ненужно е. Добра позиция е да се отдадем на малко изкушение.. В прегръдка. Без думи на наричане

******* За миг превърна се в пепел и последната искра, сменена някак си тактично със сърдечна празнота - Безупречна... Донесе Крах сред множеството упреци и се разбрахме мълчаливо - няма как да има Щастие... Усетих дупка - там вляво под гърдите си, студена тръпка преминава през нова пустота - Отиде си... В гонитбата на вечно мнимото разбиране не случихме на истински разперени крила - Строшиха се... Привлечени от изкушаващата гравитация, посрещнала с усмивка залеза на любовта - Измислена... С гордост от красив балон, изпълнен с илюзия на вечни спорове с крайна цел взаимна прямота - Пукна се... За миг изчезна малката ни вечност, изплетена в романса на две сърца - Изгубени... В очите изморени, потопени в миглите, покрити със сълзи от мълчалива самота - Умиращи... Автор: Виктория Минева