Бягане
Искам да бягам далече от спомени. За миналите и несбъднати мечти. С различни хора – идеализирани. И от фантазии за някакви съдби. Не стига времето за неизпълнени емоции. Безсмислени са думите за глухите уши. Изгубват се в отраженията пясъчни. Наред със скучните, дълбоко сиви дни. В спринт или пък джогинг бягане. През пръстите изтичат множество сълзи. Солено се пропиват от душата в опити. Не е ли по-добре да се забравят, че боли?