2008/12/16

За готиката

Готиката е направление в изкуството, причисляващо се към западноевропейската средновековна култура, с различна продължителност в отделните страни. Развитието му започва през средата на 12 век във Франция като наследник на романския стил. В началото най-ярко се проявява в църковната архитектура. Замира в Италия най-рано, през 14 в., като еволюира постепенно в Ренесанс. Готическият стил е типичен за Германия, където е дълготраен - около 1250-1550 г. Там той се дели на ранна готика (1250 – 1350 година), висока готика (1350 — 1450) и късна готика (1450 — 1550). Готическото искуство е най-силно изразено в скуптурите, витражите, фреските и илюстрациите към ръкописи.
За най-ранните образци на готическо изкуство се смятат скулптурите, създавани за катедрали и абатства। След това започва създаването на все повече творби, свързани със сюжети от Стария и Новия завет. Характерният образ на Дева Мария от византийските икони преминава в по-земен - на изтънчена и смирена дама и любяща майка, прегръщаща детето си.С разрастването на градовете и развитието на търговията и икономиката, светският аспект в готиката набира сила редом с християнските творби. Буржоазната класа все повече започва да се интересува от многото напоследък склуптури, витражи и илюстрации. Увеличаващата се грамотност и развитието на литературата довеждат до навлизането на светските елементи в изкуството. Днес много от имената на творците от този период са известни, тъй като поради увереността, която им е вдъхната от развитието на културата, произведенията им не остават анонимни.Терминът „Готика" няма нищо общо с Готите. Той е изкуствено създаден през 30-те години на 16 век с цел придаване на отрицателна оценка на тази култура, определяна като груба и варварска. В Обединеното кралство през 17 век „гот" е синоним на вандал - дивите германски племена, с които готическата култура е асоциирана до 18 век, когато се възражда Класицизмът.Готическата скулптура произхожда от ранния колосален и удължен стил, отчасти все още повлиян от романския стил. Връзката с гръцките и римски модел личи от драпериите, лицевите изражения и позите на фигурите.Първите образци на готически скулптури са създадени през средата на 12 век във френската провинция Ил-дьо-Франс, когато Або Суже построява абатството Сен Дени, считано за първата готическа сграда. Преди това в тази провинция скулптурното изкуство няма традиции, поради което скулптурите са донесени от Бургундия, където са създадени революционни скулптури служещи за колони - нововъведение, което по-късно определя модела.Идеите се разпространяват и извън Франция. В Германия от 1225 г. се появяват такива скулптури в Бамбергската катедрала и впоследствие на много други места. В Англия разпространението на такива скулптури се ограничава до гробниците. В Италия все още има влияние от Класическото изкуство, но и Готиката се появява в орнаментите на амвоните в църквите на Пиза и Сиена. В Централна и Западна Европа, макар и скрити от погледите на хората (например подпиращи пейките в храмовете), много често могат да бъдат открити каменни пластики с изображения, взаимствани от фолклора - мизерикорди.Готическата архитектура набляга на вертикалните форми и скелетообразните каменни структури, островръхи арки, използващи формата ожив, пинакли, назъбени сводове, аркбутани, розетни прозорци, островръхи кули и вплетени в сградите скулптурни детайли като гаргойли. Всички тези характерни черти на готиката са следствие от навлизането на големите прозорци, които не са характерни за по-старите стилове. За постигането на този „светъл" стил са въведени и аркбутаните, позволяващи по-високи покриви и по-тънките колони във вътрешността на постройките.Островръхите арки са въведени като структурен детайл, но и за постигане на визуален ефект - стремеж към Рая. Структурно това позволява голяма гъвкавост на акритектурните форми. Готическите заострени сводове, за разлика от Римските и романски полуцилиндрични такива, позволяват по-голямо разнообразие и експериментиране с формите на покривните конструкции. Другото предимство на тази форма е това, че тези арки са по-устойчиви, тъй като тежестта на покрива пада под по-малък ъгъл върху колоните.В готическата архитектура островърхите арки се използват във всички места, където структурата на постройката позволява - прозорци, врати, сводове, аркади, галерии и др.Готическите катедрали често са декорирани със статуи (отвън) и картини (отвътре) с библейски сюжети, наблягащи на визуалните типографски алегории между Стария и Новия завет. Допуска се, че концепцията на готическите катедрали е микрокосмосно представяне на света. Архитектурната им концепция, преди всичко височината и величествените размери, целят да оставят усещането за величието на Господ и нищетата на смъртните създания.Тухлената Готика е стил в готическата архитектура, разпространен предимно в Северна Европа в районите около Балтийско море, където каменните ресурси са ограничени. Поради тази причина предпочитаният материал за строителство е тухлата. Образци на този стил има в Балтийските държави, Дания, Финландия, Германия, Полша, Литва, Латвия, Естония, Русия и Швеция. Някои от тях са включени в Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.Картините в готически стил се появяват в средата на 13 век - около 50 години след оформянето на архитектурата и скулптурата. Преходът от романски към готически стил е много неясен и плавен, но може да се разграничи стил, който е по-мрачен, по-печален и по-емоционален. В Англия и Франция този преход е около 1200 г., в Германия - около 1220 г., а в Италия - около 1300 г.По това време изобразителното изкуство формира 4 основни занаята - фрески, рисунък върху дърво, илюстрация и стъклопис. Фреските продължават да бъдат най-разпространеното изобразително изкуство в Южна Европа като продължение на раннохристиянската и романската традиция. В Северна Европа до 15 век най-разпространен е стъклописът. Рисунъкът върху дърво започва развитието си в Италия през 13 век, след което се разпространява из цяла Европа и в 15 век става доминиращ.В средата на 18 век в Обединеното кралство започва тенденция към възвръщане към готическите модели в изкуството. Пионер на това съживяване на готиката в архитектурата е писателят и общественик Хорас Уолпоул. Той е автор на романа „Замъкът Отранто", с който е поставено началото и на цял нов литературен жанр — този на готическия роман.В началото на 19 век нео-готиката се разпространява и в Европа, а по-късно и в Америка. През 30-те години на 20 век с появата си революционният тогава стил Ар деко измества нео-готиката, но въпреки това и днес продължават да се използват някои мотиви.


Няма коментари:

Публикуване на коментар