Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Танцуват миговете. Иначе невзрачни.  В полет на отминали илюзии за настояще. Преплетоха се пътищата някога. С конец и ножици приключиха. Безбройни думи неизказани. Остават. Само визии по памет. Мелодии в отворено съзнание. Приети личности. До безрезервност. Играят си безропотно играта. На отражения и думи в мрака. Към края се промъква светлината. С крила и мъдрости от зодиака.. Понеже няма теми за говорене. Че времето резач е на душата. Превръща се доверие в лицемерие. Дали не става дума за Илюминати?

Черен чай. С натрапчив вкус. Горчилка. В порцеланови щрихи. Шкафове. Пълни с фотографски ленти. Хартиени листи. Обвити с Прашинки. Пробягващи думички.Физиономични. Недочетени истории с неми въздишки. Мрачно тършуващи. В оскъдни одежди. За избягали някога рицари. ВЧаени размисли минава денят ми. С захарна лъжица за филмови спомени. Приказно - тъжни и смешни орисници. Щастлив е наистина само лудия.. В неговата градина измислена. С лакомства, шапка и доза себичност. Така пише по книгите... Прозаично.

В отговор на стиха на Ели Зарева  Здравей, Любов! А всяка обич в пепел се превръща. За да възкръсне с нова сила пак. Чрез чувството, оставащо могъщо . В изгрева на нощната луна. Страстта изпива до забрава. Поредна доза от Любов. Защото тя не остарява.

И все пак, Как стигнахме дотук? Дълбоко лична липса. Погребахме всемирния покров. В бездействия и думи иронични. Настъпва време за отделен път. По който всеки сам да си поеме. С Твърдост на юмрук. В посоки нови от запад чак до юг. Надеждите остават си. Напук. И нека не звучи отново „ Back For Good” .

За мен всеки ден е празник. Без увъртане. Създава емоции. От срещи с изключителни същности. Преоктриване. В нежни нюанси. Няма фалшива приказност. Нито пресъздаване на измислени образи. С безусловност. Посрещам утрото. Обсипано с нови хоризонти. И истинска чувственост.

Излишни думи гонят се с проблясък.  Без мисли срещат се емоции с крясък.  От край до край ръката - изиграна. Залогът падна - спасен е от измама.  С лъжовно-чувствено превръщане.  В бездънност на сърдечна яма. Траги-комичен вик на минало.  Раздялата остава няма.  До нова среща и подхравнане.   В обзорна крайна сметка..  Излишно се събира ненужен пясък.  На стари спомени в красива стъкленица.

Беше надвечер.Песните на птиците още се чуваха. Обикновена мартенска вечер с хладни оттенъци. Слънцето отиваше към залеза си. Валери се разхождаше по част от парковата алея. Към левия й край. Тя не искаше да пречи на малкото минаващи велосипедисти. Алеята беше предназначена за тях. Духаше лек, но студен вятър. Дърветата подготвяха пролетните си дрехи. По тях имаше цветни пъпки. Валери вървеше с леко отнесено изражение. Току гледаше мартениците, които още не смъкваше от китките си, току преоткриваше небесната синева с погледа си. Завеяна романтичка. Тя мислеше за скорошното си минало – последните шест месеца от живота й. Много неща се случиха. Хора дойдоха и си тръгнаха от срещите й. В различни изходи.   Ръцете на Валери се сгушиха в дълбоките джобове на сиво – черното й палто с искряща брошка на него.По този начин тя опитваше да стопли дланите и пръстите си. Неуспешно. Брошката отразяваше пробягващите тънки лъчи на светлината, които осветяваха спомените в главата й. Не изчезва

Снегът стопи последната следа. В тихи стъпки сълзата  си отива. Притичва бързо Яростта.. Водата спомена отмива.. А дамата си тръгва като по часовник От стената. Хлопва замръзнало махало. На вярата. Отива си завинаги скръбта. А изневярата изгуби простотата си. Мъжът заплаква с душата си.  Снегът завинаги му я отне. Вдъхновено от тази песен

В игра на думи си оставаме сами. И по-добре е някак си така - по-истинско.  Наместо дълго мислени, оплетени лъжи да си признаем честно. Нас Не би. За танц любовен пагубни са устните, целуващи до безпотопност студено отражение. На Другата, която пазеше мига от крайности до Новолуния. А дотогова гонят се звезди. В очите, избодени от плач и изтъкани в лудости да търсят се будилници за слепия.. Аз зная, че далеч от лесно е да ме изпиваш в заблудата, че може да съм влюбена..  До забвение. С еднообразно скубене в потънали отдавна многоточия..Измежду другото. Аз зная, трудно е да се събуждаш  и оглеждаш в самотата ми, та тя кънти така, че чуват глухите.. На пръсти в очевадно безразличие. Ненужно е. И някак си излишно да имитираме.. Усмивки.. Породени от навика за подкрепления.. физически.Отритнати, но и напълно живи..за себе си.

От днес играя на писания. Нали съм все такава романтична? Преплитам тонове с дихания Поредна връзка пак издишва.. Приятелите, казват, са съюзници А може би са просто огледало. На личност, бродеща в илюзии С наивност в голямо предозиране. Прекъсват връзки хората с думите, Отвеяни в душевно, някак си, безвремие На минали копнежи и емоции. Изгарящи на клада настоящето. Приятелството, казват, е сакрално. Уви, понякога и фалш покрива миглите. Тъй Пърхащи. От казаните истини. Болезнени за другия и той побягва. Прекъсването е добро усамотение. Гарнирано с нежелани размисли. Заради бягството към стари спомени И хора, сенчести, но съществуващи.. Понякога се отразяваш в другия. А той не иска тъй жален да се вижда. Навлизане из личните пространства. Не води друго, освен тягост и малоумие. Прекъсвания в породени слабости. Ментално действаща, неистинна идилия. Опияняваща до среща челна, с накъсване. В парцали. На лъжовни взаимодейст

Тази песен "Impossible" ми се върти от вчера до днес в главата. Не можах да спя много тази нощ, но тя продължаваше да ми кънти в съзнанието и си я пуснах, за да вникна в текста й. Дълбок е. Да, тъжна е, но е истинска и буди размисли. Познавам доста хор а с разбити сърца, моето също е било такова. Много хора са изгубили приятелства и са спрели да се доверяват. За тях пускам тази песен. Когато човек вижда, че иска невъзможна любов или живее със старо-емоционална такава е най-добре да се оттегли от бойното поле на унижението и гонитба на загубена кауза сред многобройни битки със спомени, сенки на други хора и погребения на отминали дни и нощи, по-лесно е и по-съхраняващо за сърцето. То е много крехко и чупливо. Разбие ли се на парчета, трудно се лепи, а и да се залепи, раните са дълбоки и наистина не зарастват напълно. Дори това да се случи в някакъв далечно-бъдещ период, остават белези, които напомнят това, през което си минал и понякога, дори след много го

Днес ми е някак Носталгично. Като опърпана дреха на стара любов. С емоционална стойност, но прашна и замърсена със сълзи. Закърпени части от нея се гонят в поизпразненото ми сърце докато се отвори. За ново начало. Спомени с различни хора се реят из съзнанието ми. Те имат леко замъглени лица, които просветват в тъмното. Недопуснати до сърцето ми. Заменям ги с нови. Стари следи и позабравени рани напомнят за себе си и нови се отварят, но после се скриват тихо като оставят белези в душата ми. За Уникалност, придружена с нови Мъдрости. Овехтели снимки с пропукани рамки се усмихват насмешливо. Изхвърлям ги. Слънцето припича и прашинки се веят из стаята, препълнена с временни дрехи. Накъсвам ги и стават идеални парцали. За унищожаване и изначално освобождаване. Пренареждам живота си, с леко сиви емоции, за да ги превърна в цветни, но има остатъчност. На предаване, което преборвам с ума си. И бягство в друга реалност - по - хубава и превърната в истинска. Придружена с любопитна искре