Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Тази песен "Impossible" ми се върти от вчера до днес в главата. Не можах да спя много тази нощ, но тя продължаваше да ми кънти в съзнанието и си я пуснах, за да вникна в текста й. Дълбок е. Да, тъжна е, но е истинска и буди размисли. Познавам доста хор а с разбити сърца, моето също е било такова. Много хора са изгубили приятелства и са спрели да се доверяват. За тях пускам тази песен. Когато човек вижда, че иска невъзможна любов или живее със старо-емоционална такава е най-добре да се оттегли от бойното поле на унижението и гонитба на загубена кауза сред многобройни битки със спомени, сенки на други хора и погребения на отминали дни и нощи, по-лесно е и по-съхраняващо за сърцето. То е много крехко и чупливо. Разбие ли се на парчета, трудно се лепи, а и да се залепи, раните са дълбоки и наистина не зарастват напълно. Дори това да се случи в някакъв далечно-бъдещ период, остават белези, които напомнят това, през което си минал и понякога, дори след много го

Думите "Не се надявай на нищо" звучат някак респектиращо, а когато ги чуеш от човек, когото обичаш, те нараняват до голяма степен. Дотолкова, че можеш да потънеш в дупка, от която ще излезеш, така или иначе, но все пак ще си постоиш в нея известно време и дълго ще ти държи влага. Отделно, че т.нар. "взаимно доверие" във всички отношения ще се изгуби окончателно от хоризонта на далечните ти и така близки мисли. Въпреки тежестта на въпросния израз, в крайна сметка се замисляш защо в точно определен момент си изглупял дотолкова, че да повярваш на конкретни лъжливи думи.. Те обикновено се казват от малко дете към неприятното му другарче, а то самото няма да им повярва и си говори в изблик на гняв без обратна връзка. А ти можеш само да плачеш мълчаливо или пък с живи сълзи. "Каквото, такова" са казали хората и аз подкрепям тази мисъл. "Не се надявай на нищо" звучи така истински, че колкото и да е болезнено, е най-правилният израз в определени