2013/06/16

Градината на чудесата или личния Рай




Вдъхновено от тематичната срещаЯбълката на изкушението“.
Неделя е. Време за приказност. Стоя и си мисля, отпивайки кафето си за чудото на днешния ден.  От  вчерашния останаха отзвуците от мислите за живота, погледнати през призмата на ябълката, нейната символика и мястото й в легедите. Имаше множество отражения на миналия опит, счупени, за да се преоткрият наново. Накратко казано, да се започне на чисто, макар и чрез минаване през изкушения, раздори и болезнено кървене на душата.  Но това остана за вчера. Днес е ново начало.
Някои хора търсят друг човек  да създаде Рая в техния живот. А нужно ли е?  И има ли такъв човек, който иска да е всичко за друг и да живее чужд живот? Със сигурност, но това е илюзия или нещо като бягство от действителността.  Раят се създава от личност, а тя винаги може да започне да гради наново живота си, независимо какво е претърпяла, стига да погледне през призмата на позитивизма.
Никой не идва в градина, в която нищо не се поддържа и не расте. Това е фактвсеки бяга от пустотата и празнотата, Семената се садят и отглеждат от самия човек ежедневно. В зависимост от положените усилия ябълките в личните градини може да са кисели, сладки, гнили, зелени, червени, наранени или здрави.  Тези плодове привличат точните хора за тях, склонни да ги приемат такива, каквито са и да ги опитат с истинския им вкус.  Въпрос на личен избор и положени грижи.
В градината на чудесата се случват вълшебства всеки ден, стига да се видят. Вършат се добрини.Печели се мъдрост, но само ако се чуе сред шума от изкуствено създадени отговорности и педантичност. В личните градини се появява първо едно чудо, после второ, трето и така докато станат трудни за изброяване, а плодовете се превърнат в привлекателни, красиви, магнетични, вкусни и истински такива.

2013/06/04

Траен полет



Не ми отива да съм трайно апатична
Та аз съм винаги с разперени криле
С хората съм напълно автентична
Дори да си заминат, не питамНа къде?“
По пътя винаги ще има песни прозаични
Преплетени с въпроси за идентичността
На болки минали, пробягващи тъги,  вини...

Тъй както птиците политат, някога умират
В живота ничий няма вечни времена
Сплотено с човешките съмнения
Минава настоящето, забутва се в мисълта
В игра безупречна и позволена
 На съжаление и суета
А всъщност ценно и  единствено
Е споделянето на мига