Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

  В началото общуването ни бе някак си магично И разговорите ни откриваха нови светове Които в часовете си на телефон разлиствахме Откривахме се всеки път в  спомените заедно Познавахме до болка своите гласове Но днес световете ни станаха различни А зная, аз подтикнах те да започнеш на чисто Наясно бях, че след това не ще останеш с мен Но въпреки това си заслужаваше до капка риска, Аз ще се преборя с гордостта в самота, Която така добре и ясно до безбожие, умея го Това направи истиността в любовта ни платонична И трябваше да си остане до последно все така. Сега е късно, а ние сме като отдалечени мишки, Със знанието, че продължим ли, край завинаги ще е това. В очакване мълчанието да убие всичко Е някак лесно, вместо да се каже с уста. Макар че всяка наша лична среща будеше искра Не бе достатътчна да се разпали любовния пожар С опита да бъдем романтично и физично близки Всеки от нас показа своите истински рога, а и жила Ти казваш, че не искаш с мен да се обвързваш,  Докато аз се залъгвам

  Днес спрях да търся любовта, Защото повечето пъти срещнах безразличие Безспорно повече и не от една страна Уви, неподходящите мъже привличам Отблъсквайки ги с моето различие Или пък интензитета ми на чувствата? Каквато и да е причината, аз съм решителна Не е за мен това преследване и суета. Омръзна ми да чакам обаждания, срещи, незначителен Интерес в очите на отсрещните огледала От днес за вчера казвам случва се Човек е вътре или вън в една съдба Останалото е само-илюзия  без контакт На две сърца и несподелящи взаимни трепети Днес спрях да търся любовта И все пак, благодарна съм, Че имах шансове да се докосна до мъжествена душа Оттук нататък ще следвам ветровете си,  Изглежда те ще си останат завинаги  моята лютивина.  

Омръзна ми да търся вечната любов  Поглъщайки емоционалните отрови И да надничам през накъсани покрови. Превърнах се в спасителен кивот На същества, който мислят ме за роб, Защото добротата ми не им се нрави. И на Използването гледа се като на Бог, Който разпорежда се с всякакви любови. Защо попадам все на фалшивите сърца? Или пък твърде рано е да се говори  За неща, които стават знак за "Стоп" Преди дори да се стартира спора Дали, или, ще има нещо между нас? А в действията несигурността говори.  Омръзна ми да търся истинска любов,  Живеейки безмълвно в илюзорния живот, За който предпочитам да творя история, В която няма да имам разочарования.