Сивота
Author's right Със сивите сенки се сливам, изчезват цветните картини. Усещам сивото ежедневие, появяват се сиви чудеса. Виждам сивото безличие, цветните снимки в сивите им рамки. И наоколо става сиво - студена, безжизнена сивота. Очите в мен са пустиня, не виждам нищо, само сив път. Лицата изчезват безспирно, няма мечти – само една сивота… Наоколо – сива жестокост, животът – сиво безсмислие… И мрачни, и тъжни са хората, загледани тъпо в една сивота. И аз съм поредната сива сянка, мечтая за красота, мечтите – сиви форми. Виждам и чувствам сивото бъдеще, изчезвам като всички в сивота.