Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Времето за проглеждане винаги идва. Дали от ежедневните битки, които всички водят или поради липсата на резултати от това, което вършат хората, няма значение. Въпроса е човек да разбере дали едно нещо е "неговото" или не. Това се случва само, когато един индивид е достатъчно наясно със себе си. Това става с четене, разговори и само-наблюдение. Как да сме наясно със себе си? Сред множеството ангажименти, различни енергии и дейности, които поглъщат времето ни, загубваме нещо важно. Реалната си преценка за ситуацията. Например: Аз искам да съм успешен и богат писател, който работи в къщи. Това обаче става с ежедневно писане, много познанства и обсъждания с публикуващи компании. Не всеки има времето, нервите и волята да се справи с множеството изисквания на заобикалящите го в живота хора. Затова е нужна голяма доза инат, огромна подкрепа от близки и не чак толкова хора. А тя обикновено липсва. Затова остава само личността и нейните цели. В повечето случай човек е сам срещу всичко

- И така,   момиче, казваш, че искаш да живееш в търсенето на истинската любов – попита Агофелту с ехидна усмивка, докато фините му пръсти белеха гроздовото зърно в ръцете му. -           Да, защото без нея няма смисъл в живота ми – току що дошла в съзнание,   отвърна с тих глас Димб Рант O ’ Ер. -           Изслушах внимателно цялото ти бълнуване. Често споменаваше някой си.. Санкир.. Интересно..   И търсиш истинската любов? – Агофелту се разсмя с ледения си плътен глас, докато поднасяше гроздовото зърно към изкусителните си устни. -           Защо ме извади от езерото, като можеше просто да си продължиш по пътя? – въпроса се изплъзна леко и тихо изпод езика на Димб. Мина около минута. Мъжът пред нея погледна със студените си прозрачни ириси момичето без да изразява никакви чувства. -           Беше ми скучно и исках да се позабавлявам. Вие, Хората, сте интересни и някак забавни същества.   Все сте тъжни,гневни, недоволни и бленувате за неща, които всъщност ги

Виното е отражение на емоциите ни. Има различни видове вина – горчиви, сладникави, натрапчиви и множество други определения. Какво различаваме докато отпиваме глътки от чашата? Дори най-сладкото вино горчи, когато човека, който го пие има горчилка в себе си – на неизказани мисли и чувства. Те са оплетени в множество заседнали в гърлото думи. Така с всяка глътка горчилка, човека убива себе си и се само-отравя. От друга страна дори най-горчивото вино, което се води най-хубаво е сладко, докато се пие от спокойна, уверена личност, която се радва на миговете от живота си и ги счита за уникално - незабравими. При положителни мисли, емоции и приемане спокойно на различните гледни точки, човек пие сладост. Тя носи спокойствие, истинска усмивка и наслада от чашата с вино. Човек тогава е опиянен от радост и изпълнен с вяра, която му носи още хубави мигове. От трета страна всички видове вина са някак безвкусни. Това е най-лошото състояние, в което може да се изпадне – на живо тяло с мъ

Думите "Не се надявай на нищо" звучат някак респектиращо, а когато ги чуеш от човек, когото обичаш, те нараняват до голяма степен. Дотолкова, че можеш да потънеш в дупка, от която ще излезеш, така или иначе, но все пак ще си постоиш в нея известно време и дълго ще ти държи влага. Отделно, че т.нар. "взаимно доверие" във всички отношения ще се изгуби окончателно от хоризонта на далечните ти и така близки мисли. Въпреки тежестта на въпросния израз, в крайна сметка се замисляш защо в точно определен момент си изглупял дотолкова, че да повярваш на конкретни лъжливи думи.. Те обикновено се казват от малко дете към неприятното му другарче, а то самото няма да им повярва и си говори в изблик на гняв без обратна връзка. А ти можеш само да плачеш мълчаливо или пък с живи сълзи. "Каквото, такова" са казали хората и аз подкрепям тази мисъл. "Не се надявай на нищо" звучи така истински, че колкото и да е болезнено, е най-правилният израз в определени

Във виното е истината, казваш, драги... Уви, не мога с тебе да се съглася.. Горчилката на виното е несравнима с пиянството, отдадено на самота... Но дай водка, не се стягай. Искам да удавя своята тъга..... Аз зная, че изпитвам слабост към сладката, добра лъжа....... Която ти изричаш леко, друже, а вадиш корена на любовта... Болезнено и рязко, признавам те, Ти си... Несравним в жестокостта... Изстиваш, струва ми се някак си... Но пий до дъно, ще получиш топлина... Отдавна се отказах от опитите да се сгрея на огъня на твоята безмерна студенина.... Пий вино друже, помага ти да забравиш поредната лъжа... Уви, аз помня до болка думите, направили ме отново за срамота... ...За себе си.... да плача, ще откажа ..... Автор: Виктория Минева