Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

"Липсваш ми!" "И ти на мен!" Лъжливи думи под формата на суета, Заучена от филмовата романтичност.   Ако толкова ти липсвах, Защо не си до мен сега? Дори да е чрез телефонна неприличност. Не чувствам допира на твоата ръка.   Или пък успокоителна прегръдка, Която да докаже сигурността На фразите, които  самоуверено изричат Две личности, в игра на безсмислени слова.   Какво означава да има липса? В голотата на една душа, Създадена уж от двама, А всеки спи в своя си креват.   И как ще се усети тази липса? Когато няма двупосочен кръговрат Между рокада от тела, и опияняващи целувки.  Това ли ще нарича днес ярка  страст? Не искам и да слушам за такава липса Това е друго име за споделена самота, С  която хич не искам да привиквам,  Така че нека се спести една допълнителна лъжа.  

И все пак, Как стигнахме дотук? Дълбоко лична липса. Погребахме всемирния покров. В бездействия и думи иронични. Настъпва време за отделен път. По който всеки сам да си поеме. С Твърдост на юмрук. В посоки нови от запад чак до юг. Надеждите остават си. Напук. И нека не звучи отново „ Back For Good” .