Помислих си
Помислих си, че може би ще се получи този път моят несподелен захлас. А през годините те виждах често в съня си, припомняйки си онази първа среща между нас. Дали пък бях, или пък не, с ума си? Да вярвам, че е писано да казвам "нас". Но днес, след скорошната ни комуникация Разбрах, че не копнееш ти по мен с глас, За теб съм само спомен от носталгия На младостта, когато бяхме в клас И писахме хартиени писма, като хилядолетия. А дневните мечтания при мен са вече час. Страхувам да призная, че може би, обичам те, Защото знам, че допусна ли го този факт, съм не по-добре от птица, която е загинала, Преследвайки мечта за топъл и уютен бряг. Ще продължа напред, под самотата на чадъра си, Защото не виждаш ти в мен жена, до тебе да съм аз. Дори не тръгват да текат сълзите ми, Защото нищо, никога, не се започна между нас.