2023/03/05

Често си мисля


 

Често си мисля за Олег

Той  бе стабилния мъж

Който помага на всички

А аз го отблъснах

Но Той никога не е бил мой 

 

И днес се разхождах по същност

Край необятното синьо море

Много добри хора аз изпуснах

С моята привидна студенина

А може би е заради самоидентичност

Че май не заслужавам любовта

Което ме остави емоционално недостъпна

 

Често си мисля за Петър

Той е гальовния дъжд

Който бе дъждобран за страха ми

Да се обвържа повече от веднъж

Но не беше за мен неговото очарование


Отново преследвам пясъчни стъпки

Които измивам с емоционална вода

Те пък  се превърнаха в дълбоки ями

А в тях се удави моята душевна синева 

Докато се чудя дали ще изгрее слънце

На моята вечно сенчеста улица на самота

Която постоянно ме кара да се отдръпвам


Често си мисля за всички мъжки лица,

Които преминаха през душата ми

Оставяйки само капчици на роса

Какво би могло да бъде

Между мен и тяхната силна ръка


Отново аз се покривам в езерната мъгла

На мнима борба за свободна първичност

Която умело изгражда здрава стена

За да предпазя от болка сърцето си

Което така или иначе се разпиля

Между отхвърлени и несподелени чувства

От приемане на нещата прекалено лично. Нима?


Дали ще се намери още някой смелчак

Който евентуално да не изпусна?

Аз все пак често си мисля

Че заслужавам споделеност в любовта

В която да сме страстни с друга личност

Изграждайки обща  съдба.






2023/03/03

Грешните


 

Аз все се влюбвам в грешните мъже

Уви, не съм за всеки негов приоритет

Което бавно и безтегловно ме убива

И аз избирам кога лудостта да спре

Защото не искам сърцето ми да умира 


Дори в думите да съм  вечно мила

Делата ми казват показно това

Че миналото си остава в нива

Засята със спомена за любовта

Чиито плодове не се събират 


Защо ли вечно гоня грешните мъже?

Уви, явно недостижимото ми отива

Като да нося скъп диамант на златно колие

С идеята сълзи и болка да покрива

Под венецианска маска на безгрижността.