Помирението с Миналото е Сила

Днес ми е мистично, защото вече започна нов и прекрасен за мен месец, с който се поставя началото на един по-уединен и спокоен период на осъзнавания.

Темата за "помирение с миналото" ми е много актуална от август месец досега.

Както знаете, цялата година от януари до август астрономически погледнато, астрологическо описано и всички останали твърдения, беше цикличен и тежък период. 

Всъщност, за мен и моето обкръжение си беше точно така заради начина на мислене.

Има една карта таро "Пет/ица чаши", която е много показателна за миналото, бъдещето и настоящето. Тя е изрисувана от Салвадор Дали,  който е първият художник в света, сътворил  комплект от 78 таро дизайни, който е изключително красив, защото го имам. 

Та, защо споменавам тази карта?

От петте чаши всъщност 3 са паднали и на равно - минало, настояще и бъдеще и всичко от тях е изляно на земята. Те са безвъзвратно разсипани, но остават 2 чаши, които все още са пълни с избори. Въпроса е дали ще се избере да се вземат тези чаши или ще се мисли за онези 3, които са паднали на земята и са се разлели. 

Миналото не може да се върне и промени, бъдещето е неясно, а в настоящето има избор - да гледаш назад към т.нар. "енергия на мъртвите" или напред към "енергията на живите". Чашите всъщност са избор, дали ще се вземат в ръка и ще се тръгне по нов път или ще се стои на едно място да се чака да се обърнат и те.

Лично за себе си ще споделя, че аз живях предимно в миналото доскоро, но това ми донесе предимно предизвикателства и тъпчене на едно място като опитност.

В един момент, някак неусетно се събудих сякаш от сън чрез много сложни ситуации, изискващи радикални и бързи решения. Тогава си казах някак на себе си:"Аз не чаках ли достатъчно? Не е ли време да видя какво има от другата страна? Или ще си стоя докато плача и гледам разлетите чаши, докато течността от пълните се изпари?" 

Ситуацията беше следната: положени основи на неща, от които нищо не поникваше като положителен резултат въпреки поливането с положителна енергия отвън или от вътре. Затова спрях да гледам назад, което беше причиниата за цялата тази стагнация и потърсих решението как да задържа това състояние за постоянно.

В миналото ми има красиви и грозни спомени. Избрала съм да помня само доброто в хората, другото целенасочено гледам да го забравя и го правя успешно.

Можеше да се вкопча в добрите или лошите спомени, или да продължа на чисто като ги забравя всичките на веднъж, защото мозъка прави, каквото му кажеш и покажеш чрез голяма дисциплина, много собственоръчно писане и ежедневна пренастройка от негативното към позитивното разглеждане на ситуациите или обратно. Изборът е само в човешките ръце, защото една личност може само и единствено да контролира себе си и никой друг, колкото и да се оптива. Всеки има свободна воля, която или оковава или освобождава.

Та, помирението с миналото е свобода, но отнема много дълго време. Когато се стигне дотам, има много движение само ако човек съумее сам да се изръчка да направи крачка напред, защото външната мотивация винаги е краткосрочна. Вътрешната искра за движение е това, което мотивира за цял живот.

Как се помирява човек с миналото?

*С приемственост, че то вече няма как да се промени, колкото и да се мърмори за него, да се плаче или обвинява човек сам, или пък да сочи с пръст някой друг за виновен. Случилото се е вече е потънало в дълбините на времето и човешкия живот. Няма как да се върне нито детството, нито дори нещо като една песен, слушана преди час. Всеки човек сам носи последиците от избора си.

*С ясно осъзнаване, че  житейския урок вече е предаден и възприет, а дали ще се приложи, е друга тема. Много хора избират да гледат назад към миналото, защото е познато и удобно. Понякога целенасочено личностите се стопират там, зъщото винаги е по-лесно някой друг да поеме отговорност или да се чака нещо да се случи, а когато това стане, в много случаи вече е твърде късно да се промени, каквото и да е.

*С признаване, че човек е направил избора, който е направил на база това, което е знаел и сметнал за най-добро в ситуацията тогава. Тук става дума за лична  само-прошка: "Да, това съм знаел/а, това съм направил/а" или "Толкова ми е бил акъла тогава." Нищо друго не може да се стори, защото времето лети и се променя безвъзвратно на база мислите, които има човек.

*С ръчно писане в тетрадка, на която да излее цялата болка от ситуации в миналото, които са съборили човека. Аз често казвам, че като се напише ръчно нещо, то човек си го вади от душата и го вижда като обективен наблюдател. Емоциите са прекрасни и аз съм емоционален човек, но не са за всеки и понякога влияят пагубно в много ситуации. Но пък е добре да се изливат, защото иначе водят до вътрешен само-саботаж.  Например, аз пиша много по блоговете си, поезия, разкази и си водя дневник всеки ден рано сутринта, за да изчистя мислите за деня. Преди имах и вечерен дневник, но вече не. Сигурно пак ще се върна към него.

*С целенасочена вяра, че всичко, което се случва в момента е най-добро според ситуациите и факторите. Освен това, с ясното виждане, че има по-висша сила, която определя на база изборите живота на човек. Често пъти чувам: "Каквото е писано" и то е така, защото ако нещо се иска или прави на сила, в един момент, убива човешката душа. Без душа живее ли се?

*Със спокойствие, че всичко ще се нареди по най-добрия начин и стабилно емоционално състояние, което се постига чрез музика, спорт, гледане на вдъхновяващи хора или просто с разходка или шофиране до далечно място. Има практика чрез прегръщане на дърво и вървене бос в гората, и т.н. Истината е обаче да се избере неизвестното, защото само тогава човек ще се увери, че има и друга реалност освен неговата позната.

Най- точното нещо, което действа е следният въпрос: "Аз искам ли да продължа напред да живея като жив човек или искам да стоя на едно място докато умра в очакване на нещо или някого да направи стъпка вместо мен?" - Никой няма да дойде да направи първата крачка към каквото и да е в живота на друг човек, може да го ритне, образно казано, да се мръдне напред, но ако стоящият не иска да се движи, ритащият продължава по пътя си без да се обръща назад, защото това е избрал.

Моят скромен опит показва, че като се помирих до голяма степен с миналото си, вече имам свободата и силата да променя ситуациите. Пред мен се появи един нов, празен бял лист, който мога да изрисувам с нови, цветни и плътни краски, а не с графит. Имам си и нова четка, с която да творя. Създател на шедьовъра на живота си е всеки един човек.

Доскоро се вглеждах само в черно-белите остатъци на миналите събития в моя живот и ги триех усърдно с гумата на прекалената ангажираност, докато плачех и се депресирах много за всичко което можеше и шеше да се получи, но не се. Е, тогава е било така, но пък сега може да е друго и ако не се опитам да променя ситуациите, все едно гледам само назад в дълбока и вечна тъга до живот, която определено няма да ме срещне с нещо по-добро. 

Затова се насочих към личното си спокойствие чрез музика и писане, за да доприема миналото и да  се допомиря с него, остават ми около 5 %. Щом аз мога, всички хора могат. Сега съм друга и съумявам да се усмихна с желание за живот след това помирение с миналото.

Да се върна към таро картата "Пет/ица чаши". Имам въпрос за нея към всички читатели, понеже съм любопитна: Ще вдигнете ли двете останали пълни чаши от равното или ще гледате падналите три, докато и другите се разлеят безвъзвратно на земята и станат мъртва енергия?

\