Цигуларката

Самотната цигулка свири в оттенъци.

Наивно сред каменни реки и гробници.

Изпразнени от множество съкровища.

От скъпоценности, чували страсти и очакване.

За по-изчистена мелодия със смазване на струните.

Докато вятърът отвява танцови съзвучия.

От мемоари разни, заключени в ковчежета.

Прибирани на далече от телата си.

Зашити в ръкави с тюл, обвити по дължините си.

Играят нежно с музика от водопади.

С коси развеяни, докосвайки се в рамото.

На плътни устни, нежност и излъчване.

За непризната женственост. В пълнолуние.

От бледност отразена в светлината си.

Красива дама без кавалер и гонеща илюзии.

Потънали в периодичен прах десетилетен.

Средновековен бард играе роля на беззвучния.

През погледа на чаша вино

Виното е отражение на емоциите ни. Има различни видове вина – горчиви, сладникави, натрапчиви и множество други определения. Какво различаваме докато отпиваме глътки от чашата? Дори най-сладкото вино горчи, когато човека, който го пие има горчилка в себе си – на неизказани мисли и чувства. Те са оплетени в множество заседнали в гърлото думи. Така с всяка глътка горчилка, човека убива себе си и се само-отравя.

От друга страна дори най-горчивото вино, което се води най-хубаво е сладко, докато се пие от спокойна, уверена личност, която се радва на миговете от живота си и ги счита за уникално - незабравими. При положителни мисли, емоции и приемане спокойно на различните гледни точки, човек пие сладост. Тя носи спокойствие, истинска усмивка и наслада от чашата с вино. Човек тогава е опиянен от радост и изпълнен с вяра, която му носи още хубави мигове.

От трета страна всички видове вина са някак безвкусни. Това е най-лошото състояние, в което може да се изпадне – на живо тяло с мъртва душевност. Тогава виното е истинска отрова, която подхранва до дъно с негативизъм сърцето, убивайки го бавно и сигурно. Каквото и да се случва в този момент, човек, който не усеща вкуса на питието си, не помръдва нито крачка напред, нито такава назад, плувайки към дълбокото. Той потъва до там, където остават два изхода – физическа смърт или възвръщане на сетивността за живот. Нужна е сила за избор, защото чашата вино е отражение на душата ни, а куражът е вкусът на съдбата ни, която така или иначе градим самостоятелно.

Сърдечни окови

Чрез чар оказахме се позлатени в затвора.

На чувства и истории. Неистински.

В Заблуди разни относно хилядите "принцове".

С ясна и непризната визия, че сме вманиачени

На тема "по-далече, Самота" като измислица!

Фалшива обич се облича в безгрижие

С окови се заключват множество сърца.

А ние гледаме в транс, със сълзи по бузите

Как си отиват приказно-ефирните случайности.

Оплитаме ги сръчно с куките на думите

От крайност до небрежна самосъжалителност

Потъва безметежно в нас ключа. Свещен е.

До безобразие. Изпадаме в апатичност и летаргия.

От много чакане да смъкне някой друг веригата.

Затворена с чувствеността. А кандидатите са липсващи. 

Изпускаме прозрачни шансове. Във вечно търсене.

На дара най-желан с вълнение - сърдечна свобода.

Че всичко друго е безропотно изчезнало от многолетие.