2013/04/12

Цигуларката



Самотната цигулка свири в оттенъци.
Наивно сред каменни реки и гробници.
Изпразнени от множество съкровища.
От скъпоценности, чували страсти и очакване.
За по-изчистена мелодия със смазване на струните.
Докато вятърът отвява танцови съзвучия.
От мемоари разни, заключени в ковчежета.
Прибирани на далече от телата си.
Зашити в ръкави с тюл, обвити по дължините си.
Играят нежно с музика от водопади.
С коси развеяни, докосвайки се в рамото.
На плътни устни, нежност и излъчване.
За непризната женственост. В пълнолуние.
От бледност отразена в светлината си.
Красива дама без кавалер и гонеща илюзии.
Потънали в периодичен прах десетилетен.
Средновековен бард играе роля на беззвучния.


2013/04/09

През погледа на чаша вино




Виното е отражение на емоциите ни. Има различни видове вина – горчиви, сладникави, натрапчиви и множество други определения. Какво различаваме докато отпиваме глътки от чашата? Дори най-сладкото вино горчи, когато човека, който го пие има горчилка в себе си – на неизказани мисли и чувства. Те са оплетени в множество заседнали в гърлото думи. Така с всяка глътка горчилка, човека убива себе си и се само-отравя.
От друга страна дори най-горчивото вино, което се води най-хубаво е сладко, докато се пие от спокойна, уверена личност, която се радва на миговете от живота си и ги счита за уникално - незабравими. При положителни мисли, емоции и приемане спокойно на различните гледни точки, човек пие сладост. Тя носи спокойствие, истинска усмивка и наслада от чашата с вино. Човек тогава е опиянен от радост и изпълнен с вяра, която му носи още хубави мигове.
От трета страна всички видове вина са някак безвкусни. Това е най-лошото състояние, в което може да се изпадне – на живо тяло с мъртва душевност. Тогава виното е истинска отрова, която подхранва до дъно с негативизъм сърцето, убивайки го бавно и сигурно. Каквото и да се случва в този момент, човек, който не усеща вкуса на питието си, не помръдва нито крачка напред, нито такава назад, плувайки към дълбокото. Той потъва до там, където остават два изхода – физическа смърт или възвръщане на сетивността за живот. Нужна е сила за избор, защото чашата вино е отражение на душата ни, а куражът е вкусът на съдбата ни, която така или иначе градим самостоятелно.

2013/04/04

Сърдечни окови


Чрез чар оказахме се позлатени в затвора.

На чувства и истории. Неистински.
В Заблуди разни относно хилядите "принцове".
С ясна и непризната визия, че сме вманиачени
На тема "по-далече, Самота" като измислица!
Фалшива обич се облича в безгрижие
С окови се заключват множество сърца.
А ние гледаме в транс, със сълзи по бузите
Как си отиват приказно-ефирните случайности.
Оплитаме ги сръчно с куките на думите
От крайност до небрежна самосъжалителност
Потъва безметежно в нас ключа. Свещен е.
До безобразие. Изпадаме в апатичност и летаргия.
От много чакане да смъкне някой друг веригата.
Затворена с чувствеността. А кандидатите са липсващи. 
Изпускаме прозрачни шансове. Във вечно търсене.
На дара най-желан с вълнение - сърдечна свобода.
Че всичко друго е безропотно изчезнало от многолетие.