За любовта и продължаването напред

 

"Прощаваш, забравяш и продължаваш напред. Каквото е писано, това ще стане. Насила любов и обич не можеш нито да получиш, нито да дадеш. Толкоз за любовта между хората," каза възрастният мъж, докато загрижено бършеше сълзите на малкото дете. После го прегърна и продължи напред по неутъканата пътека. Всеки има своя път. Ако двама човека се срещнат по пътя си, ще е чудесно, ако ли не, така е трябвало да се случи. - Част от мой разказ за възрастен маг на име Фирифула Д''от, все пак обичам да пиша фентъзи и за неща от живота.

Обичам да пиша истории с измислени герои. Някак си са по-истински и стойностни за мен предвид времето, в което живеем и хората, с които се общува.

Не, не съм негативната дама с разбито сърце, макар че понякога ми се иска да е така, защото е някак си по-лесно да будиш съжаление и да те спасяват. Дълго време бях спасител на другите, но не и на себе си. От скоро промених ситуацията, вярвам само на себе си, слушам единствено интуицията си и гледам да не се разочаровам, защото се придържам към Шекспировите думи: "Аз винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай." 

Това ми дава сила да продължа напред въпреки негативните чувства.

Доскоро бях в т.нар. състояние "Мрак на душата", след което човек възкръсва като Феникс и става по-силен като личност. 

Честно казано, вече никого за нищо не съдя и предпочитам собствената си компания. А писането е моя свят и съм с душата си в него. Избирам го пред масовата човешка суета, в която всеки се чуди какво иска, как, защо и отстоява своите позиции, без някой да го кара на сила и без да мисли за другия.

Наистина, вече нито искам да знам, нито да разбирам човешката психика и взаимоотношения. Изморена съм от фалш. Както казва герой от филма "Зеления път" по Стивън Кинг: “Ужасно съм уморен от болката, която чувам и усещам, шефе. Уморен съм да се скитам по пътя самотен като птичка под дъжда. Без приятел, при когото да ида или да ми каже откъде идваме или отиваме, или защо. Уморен съм от хората, които се държат толкова грозно един към друг. Чувствам го като парченца стъкло в главата си. Уморен съм от случаите, когато съм искал да помогна и не съм успявал. Уморен съм да съм в мрака. Най-много съм уморен от болката. Прекалено много е. Ако можех да сложа край на болката, щях да го направя. Но не мога.”

И все пак, това също е избор, при това съзнателен. Човек избира болката или да продължи напред, за което е поста ми. Да, въпреки това чувство и преживяване на дълбоко разочарование  и тъга, аз избирам да продължа напред по един или друг начин. Дълго време бях самотна в компания на други хора, но вече не съм, защото има множество животни, цветя и други творения, които ми показват, че не съм сама, а съм част Вселената и винаги имам компания от поне 3 котки :).

Гещалт молитвите, които обичам да си припомням в предизвикателни периоди, са много стойностни. Те обясняват много неща: "Аз съм си аз, ти си ти. Аз имам моя път, ти имаш твоя. Ако се срещнем, ще е чудесно, ако ли не - така е било писано." В синтезиран вид това много добре обяснява отношенията между хората. Наистина, любов и обич няма как да се получи и даде насила. Затова единственото сигурно нещо в любовните отношения е любовта към себе си, душата си и продължаването напред въпреки болката и кървенето на сърцето.

Днес, докато бях край морето, това си мислих. Да, нямам връзка, не е сигурно кога ще имам, но вече и не го мисля, просто не искам. Добре е човек да е честен със себе си. Нагледала съм се на театри и циркове в любовта и живота, на предателства и липсата на отговорност също. Приемането на нещата такива, каквито са, е чудесно решение без много обяснение да се продължи напред. Определено позицията "над нещата" е най-успешна в дългосрочен план. Действително човек има само себе си и душата си. Другите хора се появяват временно, ако изобщо се задържат в енергията и живота на ближния. Малко ще останат до край. Каквото ще става, ще стане. Омръзна ми да го мисля и контролирам ситуациите.

Действително, чувството на контрол убива всяка спонтанност и с времето емоциите на хората. Затова настъпи време да избера себе си и личния си свят, който е красив и уникален, макар и в усамотение. Сега е времето за това. Ако някой ще идва, за да си тръгне от живота ми, благодаря, по-добре да не влиза в сърцето и душата ми. Решено е, оттук нататък съм безкрайно внимателна кого, какво, как и докъде пускам в живота си, защото аз искам да се движа напред винаги, да летя, а и моята компания също, защото крилата да следваш мечтите си са истински. Назад няма бъдеще, само настоящето го определя.