Доброволното поставяне на "Златните белезници"

 Днес ще напиша гледната си точка по много интересна и практична тема. По принцип не съм по рационалните и логични неща, но понякога имам проблясъци и в тази сфера. Макар че, каквото и да се случва, винаги слушам сърцето си - само и единствено него.

В последно време се чувствам доста самотно на моменти, защото наистина минавам през някои сериозни трансформации и осъзнавания за живота си като цяло, защото все пак ще навършвам 42 години през октомври, а това  е сериозен житейски цикъл.  

Поради вътрешното си неспокойствие и търсене на баланс между работата, детето и личното време, всеки ден звъня поне на един  верен и проверен във времето приятел за да обменим опит по различни теми и да укрепим връзката си като личности. Всички имат нужда от социални контакти.

Последният разговор, който проведох с моя близка приятелка, която наскоро се задоми повторно след дълги години необвързаност и самостоятелно отглеждане на дете, което ми даде надежда и за подобряване на моята ситуация към момента, стана въпрос за "златните белезници". Те са кредитите за жилище в България на невероятно високи цени, за които не разбирам на какво основание са в тази държава. Масово българите са средно към ниско-заможни, но самостоятелно избират да се заробят с кредит за имот поне 30 години напред, което за мен е огромен стрес и лудост. 

Аз също правих доста огледи тази година за имоти - с едни имаше документални проблеми, с други прекалено високи цени, некачествени материали и неясен срок за завършване /Акт 15 и Акт 16/. 

Понеже от 3 години живея в Бургас на квартира, си мислих да потърся имот, реших да не си слагам доброволно "златните белезници" на кредит за жилище в място, което не чувствам като свое  и че е въпрос на време да напусна. 

Наистина не разбирам защо всички хора са полудели да си купуват имоти в големите градове, в които не живеят и доброволно да пилеят парите си за тях. Лично аз предпочитам да съм свободна да се преместя другаде ако реша и да нямам ангажименти към банка или работа в даден град. Единствената логична причина да се инвестира в имот в даден град е ако има семеен съюз, който се предполага, че ще трае поне 20 години или човек е категорично сигурен, че иска да завърши живота си в точно определено място, но това рядко се случва.

Ако има определена твърда сума за инвестиране, естествено е да се вложи в жилище, земя или злато, както са казали арменците, но в противен случай е доброволен избор да се окове човек в кредит, който не е сигурен, че ще изплати, защото не се знае дали ще доживее 20-30 години напред особено в България, където всичко е по-скъпо дори от Париж на места. Понеже съм била там и зная.

Между другото, навремето, докато живеех във Велико Търново, успях да си събера  сума и инвестирах в жилище, защото живеех с родителите си и тогава ми беше високо-платена работата, но след като го направих, се преместих в Бургас като последвах сърцето си и отново ще го направя.  Този път обаче при по-силна и доказана и взаимна позиция с другия човек, когато и ако се появи в този живот. 

Всъщност като се замисля, имота ми в старата българска столица е добър вариант, който ще ми реши много въпроси, ако случайно ми кажат да се изнасям от квартирата си в Бургас. И все пак, малко е вероятно да се задържа за дълго във Велико Търново дори да се върна. За мен всяко местене е като крачка назад, но и ново начало. Мен не ме е страх от новите начала, смела съм и да му мислят онези, които предпочитат цял живот да си живеят комфортно и без предизвикателства в каквато и да е сфера ако изобщо имат желание да разсъждават. Не са моите хора. Съдбата награждава смелите, както се знае.

Моето сърце търси любов и свобода на духовното изразяване, а също и достоен партньор, с който буквално да летим заедно. Това виждам аз като стабилно семейство - две личности с конкретни роли като мъж и жена, и ясни отговорности един към друг, и към семейната структура, в степен на завършеност като личности. Според мен двама партньори е важно да се допълват  взаимно в житията си - например единия да е емоционален, другия логичен и т.н., за да има баланс. Все някога ще срещна този мой достоен партньор - в този живот или другия, но вече не бързам. 

Преди исках мъж на всяка цена и привличах разни хора, които определено бяха неподходящи за мен, но сега вече се научих да съм сама със себе си и да живея така без негативни емоции. Както доброволно няма да си сложа "златните окови" с кредит на имот, защото така правят всички, така и няма да избера да съм с някого от съжаление и без  взаимна, истинска и  дълбока любов на много нива - емоционално, умствено, духовно, физическо и ментално. Както казах, романтичка или не, няма да си наруша стандартите, защото знам какво давам и заслужавам като отношение, време, грижа и внимание.

Ролите на спасител или пък жертва ми донесоха предимно житейски уроци. Въпреки това, ще следвам винаги сърцето си, защото то ме прави жив човек с чувства, а не зомби, което върви безцелно между кредити за имоти  и графици за работа и срещи.

Да се върна към темата, че много обичам да се отклонявам, но това е понеже искам повече неща да споделя от опита си, защото да са полезни на хора в  повече различни ситуации.

Така или иначе, към момента съм в Бургас, който е хубав в летните месеци като има много туристи, но с нищо не ме задържа повече да оставам тук, още по-малко да купувам имот. Лятото има шарени хора, а зимата са само "сиви птици", както ги наричам и много студен вятър, освен климатичен и човешки. Гражданите тук са много студени и неприветливи хора в по-голямата си част, които мислят, че като живеят на морето са нещо повече от другите личности. Това обаче вече няма значение, защото съм предприела нужните стъпки да променя живота си по един или друг начин.

Да, навремето дойдох в Бургас заради любовта и пак заради нея ще го напусна. За мен това не е проблем. 2 пъти съм започвала от 0 с преместване, 3 пъти съм фалирала финансово и съм се изправяла, но наистина продължавам да не разбирам защо масово се купуват безсмислено имоти, в които не се живее. 

Може би е по-добре да не мисля по темата, както и правя, защото слушам сърцето си. Тук ще напиша, че в случай, че срещна  смел и инициативен мъж, който да иска да се обвърже с мен споделено, семейно и е наясно, че съм "неговата жена" и той "моят мъж", дори и в Африка да е, с детето хващаме пътя натам с нужната организация и няма сила, която да ме задържи да стоя някъде, където не усещам, че имам корени и любов в сърцето си към този град, село или каквото и да е.

Това е малко извън темата, но все пак истината е, че с един кредит за имот в България ,където цените са европейски, човек сам избира да си сложи "златните белезници". То ако ще ги слагам някога, ми се струва, че е по-разумно да е в уредена страна, където ще имам повече сигурност, че ще доживея да се разплатя с банката. Отделно, че аз на място в живота си съм се чувствала само във Виена , където съм била 3 пъти за около седмица. Отчасти усещам Версай и Париж като места, на които бих могла да живея, като науча френски, разбира се.

Как стана въпрос за "Златните белезници"?

Просто споделих на моята приятелка, че вече почти нищо не може да ме събори и тя каза, че само това би могло. Вероятно е права, но решението ми за оковаването не е взето и все още имам крила за да летя и спечеля достатъчно много пари, с които да не се налага да се стресирам за кредит към банката. Това лишава от радостта в живота. Човек има жилище, но остава без капитал за да си доставя малки ежедневни удоволствия - кафе в заведение, нова рокля, пътуване към нова дестинация и т.н. За мен си заслужава животът да се живее с много нови емоции и спомени, а жилище винаги може да се намери и купи в момента, когато човек реши, че ще остане някъде, където кореспондира със сърцето дори и да е в гора или планина. 

Доскоро си мислех, че моделът ми на живот е номадски и донякъде може би е така, защото за мен да се движа и пътувам е живот, но от друга страна свързвам дома с човек и когато такъв няма, смятам че е добре да живея пълноценно и необвързана с дете. То все пак е важно да се научи да живее и да се движи чрез мен занапред и да имаме общи спомени.

В този ред на мисли ще завърша поста, макар и разбъркан с думите, които обичам да казвам "Като нямам мъж до себе си за семейство, имам много пътища да обиколя." 

Та така за оковите и любовта. Различните избори се правят съгласно съответната ситуация, в повечето случаи са за добро. Иначе си чакам светкавицата като проблясък в живота и за имот, и за връзка. Вече съм минавала 3 пъти през това - към всичките ми минали романтични партньори съм изпитвала истинска любов от пръв поглед и винаги ще е така. Преживяла съм си тези чувства и съм горда с това, научих много и създадох прекрасни спомени. Ако се появят пак добре, ако не, също. И за "златните белезници" ще ги сложа само там, където чувствам, че съм у дома.