Стари приятели
Отново срещнаха се по своя кръстопът Дъждовна есен , увита във воал от цвят С ветровита зима, покрита с шал от сняг Сред танц от пръски и прахоляк от смях Лицата стари някак уморено се усмихват Преминали през думи, опит, грях Които дават им гориво и отдушник Да продължат напред към своя бряг В сърца безречни през острови от страх Изпивайки до дъно всяка малка вечност Удавена в шампанско, сълзи и познат До болка плътен и научен глас Да се поправят разните дефекти На съвестта, та да не си умре от глад Потъпквайки мечтите най-безбрежно Защото всеки край е нов обрат И удар от махало на часовник