Щастието и лудостта на наивника

Шекспир е казал: "Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай."

Докато слушах романтичната джаз колекция, размишлявах. Над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений Шекспир. В неговите думи има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не иска да ги приеме.
Много хора имат очаквания, които прехвърлят над всички около тях под формата на обвинения, че са "нагли", "безотговорни", "несериозни" и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи за себе си като честно погледне в сърцето си.
Така или иначе болка във взаимоотношенията винаги има - заради разочоравания, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност.Честа причина за това е страха от самозаявяване или загуба на приятелство или партньорство. Истината е обаче много проста, когато един човек не събира смелост да заяви себе си пред другите, това значи, че очаква от тях или най-малкото те да се сетят. Как да стане това, като никой не съумява да разчете точно мислите на събеседника си? Получава се една игра на котка и мишка в очакване другия да направи нещо, за което той даже не знае, че трябва да го прави, а и не вижда причина за това, защото има друга мотивация и цел, за която даже не са го питали. Приема нещата така, както ги чуе, често без да задълбава или да рови твърде много заради собствените си предразсъдъци.
Доста отношения се развалят като не се казват нещата и се търсят несъществуващи причини заради разочаровани очаквания. Винаги, когато се чака нещо от някого, има разочарования. Това е безспорен факт.
Много хора очакват нещо от другите, защото или искат да ги манипулират, или защото смятат, че те мислят точно като тях, а те даже и не подозират, защото е доста далече от техните мисли.. А къде остават идеите на самата личност? Кой я пита за нейните цели, причини и стойности? Почти никой. Освен ако тя не заяви сама себе си чрез думи, които да се разберат правилно.
Ако се погледна на живота като на представление, то обикновено се свързва с радост от присъствието там и с изпълнение на различни роли от актьори. Едни са забавни, други по - задълбочени в това, което вършат,  а трети са просто прехвърчащи като пеперуди в отношенията си, гонейки лична полза. Важно е да се установи точно кой каква роля играе в собствената сцена и да се радва на присъствието на тази личност там такава, каквато е и споделянето на общите моменти, които винаги съществуват. Наистина животът е твърде кратък, за да се губи в многоточия и дългоопашати приятелства или партньорства, които носят неудовлетворение най-малко с премълчаванията и лъжите си.
Затова представлението винаги се гледа с радост, споделя се, макар че после боли, но така се гради житието и опита, за да има пълноценност и визия.
Та това си мислех над думите на Шекспир, поради поредните очаквания, които ми бяха прехвърлени, придружени с обвинения... Да, вероятно е малко или много егоистично, но в крайна сметка за мен е важно да съхраня себе си и собствената си личност, защото тя ми дава сила, радост, обич и състрадание да приема всички такива, каквито са на мястото, където са по пътя в моя и техния живот. Без излишни очаквания, с щастието и лудостта, типични за мен, наивната. Без (само) обвинения. Правя това, което чувствам добро за себе си и за другите от своята гледна точка, а дали го разбират или не, не смятам да гадая.