Сезонните Житейски Промени

 Днес получих поредният си отказ от около 150 опита за намиране на издателство за поезията ми на английски. Това обаче ме прави много щастлива и положително настроена, защото така или иначе, вече съм задействала процеса на публикуването  по друга линия и в момента книгата ми се редактира. 

Отделно от това, имам още 2 книги на български със стихове и разкази, за които вече съм договорила как ще се издават, но ще ги допиша, защото е необходимо да има 130 страници изданието, за да изглежда по-представително.

За периода от 2021 до 2023 преживях доста лични драми, от които  излязох много по-уверена, свободна и целенасочена към сбъдването на мечтата си да издам книга като писател въпреки масовото неодобрение, липсата на подкрепа от близките и ограниченото ми физическо време. 

В този ред на мисли, на блога ми на английски тази седмица написах много красива история за сбъдването на мечтите и тяхната цена: "After the end of the Rainbow", която получи сериозно признание извън България. На английския си блог имам много лоялна и уважителна база от чуждестранни читатели. 

Знаете ли защо? Защото има много хора, които искат да четат за емоции и да си ги обясняват  вместо клюки.

Единственото, което спира успеха ми в блог сферата и писателската популярност е липсата на технически познания що се отнася до Интернет рекламата и откриването от Google SEO на постовете ми. За това също търся решение и ще намеря, когато повиша доходите си. А това ще стане скоро, защото съм насочила цялата си енергия там, където се чувствам уверена и силна, защото правя това, което обичам.

 Вече отдавна не чакам нищо от никого. Имам личните си ресурси и подкрепата на Бог, Вселената и Ангелите. Също и няколко верни приятели заедно с кръвното ми семейство. Много познати ми казват, че съм романтичен мечтател и донякъде въздушна личност, но това ме мотивира да отстоявам автентичността си като личност, защото определено съм много над нещата с ежедневните дребни дразги.

Няма сила, която да ме спре от това да следвам мечтата си до последният ми дъх. Както съм писала и преди, преживяла съм много житейски истории и оцелях. Всеки може да го направи, ако е достатъчно смел и истински го иска. Прераждането в различните ситуации е неоспорим факт, защото веднъж човек види ли небето и облаците, винаги жадува да лети свободно.

Затова инвестирам времето си само в хора, ситуации и места, които ми дават положителна енергия и подкрепа. Да, на всеки ще дам поне две решения ако ги поиска, но човек сам си избира посоката и действията, които ще предприеме ако изобщо го направи. Сега да се върна по темата.

От всичките си 150 подадени творби в писателски състезания от 2021 - 2023 г., спечелих награди за 2 и едно още се разглежда. 

Честно казано, вече почти нищо не може да събори увереността ми, положителната енергия и всичко останало що се отнася до писането и живота ми като цяло. 

Изрязах много хора, ситуации, енергийно-консумиращи занимания, които не ми носиха удоволствие, за да стигна до състоянието си на мир в съзнанието и душата ми. След много години, най-накрая мозъка и сърцето ми заработиха заедно. Това е благословия. Дори през дълбока болка, разочарование и негативи, човек може да трансформира всичко в своя полза. Точно, както Феникса гори, превръща се в пепел и възкръсва, така и човек може да го направи чрез душата си, ако има кураж за това. Останалото е бавна смърт в безразличие  и критичност.

Късмета, който ми се падна днес от ритуала ми с теглене на оракулски карти, се нарича "Промяна на сезоните". Това име ме провокира да напиша статия за това, че всичко в живота така или иначе ще мине, въпроса е как и за колко време. Човек си избира точната дължина на този преход. Някой може да дълбае на едно място и да търси път надолу цял живот, друг може да скача всеки ден от едно място, докато полети нагоре към истинското си съществуване.

Често пъти, хората свързват живота с четирите сезона: пролет, лято, есен и зима. Освен възрастовата обосновка за тях, която е много ясно видна от Колелото на Живота разположено в родния ми град Велико Търново,  житейските промени също са свързани с тези годишни времена, независимо дали става дума за раздяла, изграждане на отношения от всякакъв характер, бизнес, смърт на близък, раждане на дете, депресивни състояния и всичко, за което се сети човек от битието му.

В моя писателски път имах много променливи сезони. Писах поезия, проза, за личностно развитие и бизнес. Все пак от дете го правя, но винаги катализатора ми да творя са били сезонните житейски промени - от детството, през тийнейджърството и зрелостта. Наистина, времето няма как да се върне назад, но уроците са научени, а и има нещо друго: Човек, който гледа назад, се храни с мъртва енергия, от която нищо не може да се роди, защото му е минал сезона. Затова единствено сегашното време е мястото, където може да се посади нещо ново, различно и да се развива. Тук и сега, което звучи много просто на думи, но на действия не винаги е така. Мъдреците са казали: "Каквото посееш, това ще пожънеш" и е така.

Връщам се към моите личностни промени, защото само за тях мога да споделя адекватна информация. 2021, когато взех решението да  остана сама с детето си, бях в Турция на екскурзия, там прецених плюсовете и минусите. Това беше и моята зима в тези взаимоотношения. Задавах си много въпроси дали е редно или не е, бях тъжна, посърнала и недоволна.

След като осъзнах ситуацията, бях в един пролетен преход, докато засея новите семена на живота си и си изградя нови крила. Пролетта, в която разцъфнах до голяма степен и тя траеше около 6 месеца. Когато човек избере да остане сам родител, много неща се променят. Местене, взаимоотношения, ангажименти и т.н. Но не е нещо, което носи смърт.  

Разбира се, препоръчвам преди решението за края, да се положат максимални усилия за спасяване на връзката. Обаче една кауза във взаимоотношенията ако е загубена, понеже един човек се бори за нея, няма смисъл да се следва с борба.

Напротив, при мен донесе прераждане. Обаче такова решение не е за всеки и изисква голяма смелост. Да остане човек сам не  страшно, по-ужасяващо е да стои някъде, където е неоценен и нежелан. Това отнема много енергия и създава неправилна представа за личността. Докато хората са живи и не се хранят с мъртва енергия, имат шанс да разцъфнат.

Лятото на моите промени в отношенията беше безгрижно и някак си весело, открих себе си, последвах мечтите си, леко носталгично и творческо. След момента на раздялата си бях най-креативна и творчески активна. Конкурси, писане, дете и много други отговорности. Понякога ми тежеше, но си спомнях защо съм направила този избор и усмивката ми се връщаше на лицето дори и през болка, която с времето се притъпи и излекува. 

2022 имах есен в живота си до 2024 година, когато подадох на въпросните 150 места трудовете си за издаване и получих отказите, които ме мотивираха да продължа напред. Имах много сложни, мрачни и негативни емоции, които изписвах, но се превръщаха в нещо красиво като текст. Така или иначе, повечето читатели искат смях и положителни емоции, а издателствата публикуват книги за пари, които се търсят масово. Затова и се насочих към реалността и писането в блог.

В личен план също имах бърза смяна на сезоните от 2022 до 2024, но когато човек не е излекувал напълно сърцето си от предишна раздяла, привлича партньори на своята, към момента, ниска вибрация, от която не се формира здрав съюз. Двама разбити човека няма как да изградят нещо цяло. То е като две счупени огледала да изградят едно здраво. 

Откакто го осъзнах, насочих вниманието си към своето лично лекуване. Понякога чета, че любовта лекува човек, като му изпраща друг да го лекува и сигурно е така в някои случаи, но като цяло една разбита личност сложно ще задържи за дълго цял човек, който обича себе си.

2024 ми е хубава година. Получих много плодове от предишната си работа и влезнах в нова ера на сезони, защото почти напълно се излекувах и сега привличам основно хубави неща, събития и хора в живота си. Но пътя беше дълъг, болезнен и нелек. 

И все пак, важен е резултата, но за да го получа, инвестирах сериозно в оздравяването си - писане на ръка и в блоговете, констелации, личностно развитие, заедно с много прошка и благодарност към себе си и всички около мен. 

Също така, имах целеустременост към бизнеса си, но най-вече никога не забравих мечтата си и защо искам да съм писател. Защото светът ще се подобри като мисли,  променя се и приема емоциите си отвъд материалната обвивка, която би следвало да е допълнение към духовната личност, а не основната цел на едно житейско битие.

Пак ще повторя като завършек на поста си, че Благодарността е най-силната молитва, но за да се стигне до нейното пълно разбиране, се минава през много сезонни житейски ситуации. Цикличността във всяко нещо е вечна: начало, подем, среда и край или пролет, лято, есен и зима. Който положи усилия да приеме различността на сезоните и отговорността към тях от своя страна.