На тълпи по сами

 "На тълпи по сами" не са мои думи, а на Десислава Илиева - жена, която се определя като консултант Любов и е много директна в изказа си.

Използвам тази реплика за днешния си пост, защото много силно ми кореспондира като тема в последно време, защото общувам постоянно с мъже и жени, които предимно мърморят, че са сами, но като опре до действия за изграждане на връзки, хич ги няма. 

Когато се поговори повече по темата, става ясно, че всичко това се дължи на едни дълбоки страхове от отхвърляне, нараняване, загуба на любимия в бъдещето и нежелание да се създава дете в този "лош" свят. 

Мхм, има логика във всички тези твърдения, обаче истината е някъде другаде. Светът е създаден за двама, семейството е от мъж и жена, а децата са чудото на живота. Казано е от много мъдри хора: "Живей така, че да те помнят и оставиш следа: чрез дете, книга или добри дела" - такава е моята интерпретация. 

Що се отнася до страховете, считам, че е по-добре да ме отрежат от раз, както и аз другата страна, отколкото да се точи с години едно фалшиво очакване и надежда, че нещо ще се промени между двама човека. Ако от първа среща не пламне искра, няма да я има и след 50-та среща. По моят опит така съдя, затова и съм отрязала много хора, а и те мен така. Вярно е, че боли, че се преживява дълбоко, но пък енергията, която се освобождава и мислите, които тежат, винаги могат да се трансформират в нещо положително за подобряване на личния живот, докато човек се лекува от отрязването. Всичко е въпрос на избор и свободна воля. "Насила хубост не става".

Откакто съм необвързана майка с дете обаче доста неща научих за "пазара за партньори" и най-вече, че е до голяма степен несъществуващ, защото нито мъже, нито жени искат да се обвързват сериозно, още по-малко да сключват семеен съюз. Дори вече не искат и реален секс, а предпочитат да мастурбират пред дигитални снимки на красиви мъже или жени, не винаги истински, а нарисувани или докато гледат снимки на разни поп-фолк диви или порно актриси.

Има няколко масови сценария: повечето жени използват мъжете за секс и пари като наблягат на визия и ги сменят периодично, а повечето мъже търсят жените само за секс. 

Що се отнася до самотните майки, тях ги търсят предимно за забавление, защото се мисли така "тя има дете и няма да иска друго, нито пък сериозно обвързване". Това е на база моя скромен опит. Разбира се, има различни случаи.

 Между тези масови ситуации  обаче има  хора, които още търсят традиционното семейство с обвързване и т.н. - единици са. Тях, обаче, ги слагат под общ знаменател и те си остават необвързани, защото не виждат смисъл от краткосрочни авантюри. Аз  съм от тези жени - предпочитам да съм необвързана, и с вибратор, отколкото да съм забавление за някого или пък той за мен. Има достатъчно жени, които не ценят себе си, за да се предлагат на първа среща. Що се отнася до парите, тях си ги изкарвам - колкото, толкова. 

Но да, в едно семейство е важно да се уточни отначало кой ще изкарва парите и кой ще гледа дома и децата. Понеже съм традиционалист, считам, че е роля на жената да пази домашното огнище, а на мъжа да го поддържа живо. Има една стара поговорка: "Жената е добре да е приятна, а мъжът - полезен." и в това има толкова много истина дори без да се говори за женски или мъжки енергии. Просто да има баланс, който се постига, когато мъжът си е мъж, а  жената жена в пълния смисъл на думата. Другото е някаква странна форма на симбиоза, която е сложна за поддържане и някак неконтролируема и нарушена до голяма степен.

За мен едно партньорство между двама души е свързано с разбирателство, определяне на ясни роли между участващите в него и много комуникация с цел прозрачност, вярност и най-вече физически действия на подкрепа. Може да е нещо елементарно: прегръдка, целувка или просто присъствие. Празните обещания и безкрайните телефонни разговори създават илюзии, че има нещо, което всъщност не съществува. Да, има ситуации на дистанционни връзки, но ако една такава трае години без някой от участниците да се премести при другия или да се заяви конкретна позиция и с план, че това ще се случи, ситуацията е нищо повече от взаимна загуба на време. Една дистанционна връзка, ако до 1 година е без план за местене на едно физическо място, е като химера, която с времето се разпада, защото е по-лесно да не се говори по темата с физическата дистанция, отколкото  да се обсъди план и действия как точно да се съберат партньорите и кой какво ще направи за тази организация.

Често казвам на моя приятелски кръг - не смятам да започвам връзка ако не усещам потенциал в мъж, който ще ми даде пръстен. Това се усеща още на първа или втора среща, максимум трета и от двете страни. Понеже времето ми е ценно, го инвестирам единствено в сериозни неща и хора, които знаят какво искат и имат поне визия как да го постигнат. И още нещо, ако на първа среща някой ме натиска за секс, веднага го режа. За мен физическата близост следва  емоционалната, психологическата и духовната. Разбира се, ако няма телесна химия между двама човека от първа среща, тя вероятно няма и да се появи в последствие. 

Честно казано, смятам, че е правилно едно твърдение, което четох  наскоро във Фейсбук, но ще интерпретирам: "Брат, не я чакаш да те намери. Ако искаш тази жена, отиваш и си я взимаш". Мъжът е този, който инициира срещите, интимността и връзката, иначе се превръща в "кифла" - стои си, прави женски номера и се тръшка, което е смешно някак си и детинско. 

Жената от своя страна не стои пасивна, може да даде знак или два, че е заинтересована от мъжа, но не да го преследва, защото това изглежда някак грозно и несериозно. Мъж с мъж може ли да създаде деца и редно ли е да се жени, като изключим модерните сега хомосексуални съюзи? Някак си е извън нормата. Ако на един остров се заселят 10 мъже, ще има 10 мъжки скелета, ако се заселят 10 жени, ще има 10 женски, ако има 10 мъже и 10 жени, ще има нова създадена общност след време.

Жената е грациозна, грижовна, иска сигурност и допълнение за щастието в живота на един мъж, има си женско достойнство. Мъжете са логични и също е добре да добавят нещо хубаво към женския живот. Така поне е редно според мен. Затова и ще си стоя необвързана, докато не видя сериозно и отговорно отношение от страна на мъж към мен и детето ми. Независимо дали ще стане в този живот или другия.

За пълноценна връзка, смятам, че традициите са водещи - мъж и жена, които да искат семейство. Мъжкар - това е сериозен кавалер, който иска само една жена и не я заменя с други, като му доскучае.  Жената - тя е сериозна дама, която отдава вниманието си само на един мъж и не го заменя с други, като й доскучае. И двамата партньори във връзката правят жестове един към друг, работят върху комуникацията и себе си, за да не се разпадне това, което са създали. Те споделят времето си и търсят заедно начин, ако са на дистанция да се съберат при истински чувства, а не да си бърборят по телефона без конкретни планове за бъдещето. 

Приятните разговори без конкретни действия са за приятели и от двата пола. Има мъже - приятелки, има жени - приятели. Като жена, аз не мисля, че е редно да се чувствам като "брат"-а на мъжа си, с когото да пие бира, а заслужавам отношение като към обичана дама - време, грижа, внимание и разговори. Или просто физическо присъствие. 

Не съм сигурна защо масово жените търсят други неща от мъжкото съсловие вместо тези основи на отношенията, нито знам защо мъжете се задоволяват да стоят далече от любима за тях жена, която да не е в ръцете им и да не виждат години наред. Може би така е удобно и неангажирано. Не е моето нещо, определено.

Естествено, всички хора работят върху себе си, защото една личност, която е в стагнация или негативно мислене,  отблъсква другите хора и една пълноценна връзка няма как да процъфти, ако липсва развитие, движение и сходни интереси.

За съжаление, в днешно време ролите на мъжа и жената са така грозно разменени, че наистина клоня към избор на робот за съпруг. Криворазбраната еманципация и здравословен егоизъм доведоха до израза "на тълпи по сами". 

От друга страна, самите хора се чувстват добре да си пият нон-стоп алкохол сами или с другари по душа като тях, да ходят по барове да танцуват и да потъват възможно най-дълбоко в различни опиати с цел да не мислят за болката, която са имали и да забравят какво са човешките емоции. Получава им се добре, защото вече никой не разбира от никакви чувства. Все пак голяма част от населението в световен мащаб обича Илон Мъск. :), който предпочита връзка с робот и по час, защото работата и парите са най-важни. 

В скоро време това ще е факт за всички желаещи - към момента известните цени за Изкуствен интелект - робот за съпруг или съпруга, които знам, ще са между 36 000 евро и 50 000 евро. Със сигурност цените ще се вдигнат, защото покрай всички претенции от хората за партньор, ще са нужни много обновявания на софтуера на машинния възлюбен. :)

Между другото за мен, като блогър е добре  хората да не изпитват чувства, защото ще имам материал за писане да обяснявам какво са човешките емоции, които в един момент ще събудят любопитството на читателите. Погледнато обективно, щом човек е избрал да е безчувствен, ще бъде и никога няма да разбере какво е истинска емоция, освен ако не прочете и опита да си обясни нещата.

Считам по темата, че сред масовите визии за пари и материални придобивки, които да не се споделят с някой друг, ще стане леко скучно - график по часове, забравяне да се пие кафе с удоволствие навън. Ще зацарува една празна красота и лукс, която ще се полива със сълзи, които не могат да се обяснят. Те просто ще потичат от очите на хората, които така или иначе ще са погребали сърцето си, защото го имат като машина, която да се смазва от време на време чрез още пари и бъдещи лекари-роботи.

Да се върнем към страховете обаче - те идват от детството и преживяванията с родителите. Каквото са видели децата, това повтарят като възрастни. Някои опитват да подобрят ситуацията, други я повтарят, а трети бягат от нея и правят необясними неща, защото са като парализирани.

Истината е проста - страхът от загуба е водещ в съзнанието на повечето хора, защото се иска смелост да се види истината в очите - дали ще е свързана с отхвърляне в любовта или загуба на работно място, например. Болките, преживени в детството от недостатъчното внимание на родителите могат да се излекуват, ако има желание за това.

За себе си, съм щастлива, че преодолях тези блокажи и сега буквално нищо не може да ме събори откъм негативни житейски ситуации. Ще минат , ще си науча уроците и ще продължа смело напред, защото, както вече написах, времето ми е ценно и имам само един живот, че да го пилея в драма и сълзи, защото някой друг не знае иска ли или не да е с мен. 

Така че съм благодарна за всички видове откази в моя живот, разбрах много от тях за хората като цяло, но  вече не са мой проблем. Грижата ми съм си аз и детето. Ако има смел човек, който иска да е с нас, ще бъде и ще намери начин в реалния свят, ако не, ще се случи в следващия живот.

Затова хората, които искат и са избрали самостоятелно, да си стоят на "тълпи по сами", съм с тях, но само да ги изслушам и ако искат, да им дам идея или мнение.  Те така или иначе ще си плачат сами, защото са го решили и ще си се въртят в негативните мисли. Считам, че е безотговорно да не се грижи човек за връзката си с партньори, приятели, родители, деца и т.н.

 За мен завършен и цялостен човек без половинка в живота, е изгубил половината си живот в празнота и безчувственост. Така че самодостатъчността  не е добре да се бърка с "аз винаги ще съм сам/а, защото ме е страх да не ми откажат или да се скараме в далечното бъдеще и да се разделим." Всеки конфликт се преодолява при взаимно желание и с честни разговори, пълни с искрена любов, която е рядкост, но все пак я има.