Завинаги С Някого За Една Нощ

 

 

 

 

 

 

Завинаги С Някого За Една Нощ

е просто една отдавна позната на всички история, която е и моя.

Идва навечерието, когато се изпраща старата 2022 година и се посреща новата 2023. Емоциите са много, хората вдъхновен за преживявания. Дават се празни обещания, че от 01.01.2023 ще се започва нещо ново. Поемането на  отговорност за ситуации, които е можело да се оправят много по-рано става привлекателно под привкуса на две , три или повече чаши алкохол.

Аз стоя с детето и си мисля как да си преорганизирам започнатите проекти, за да ми стига времето за всичко. Някак си ми е предизвикателно до такава степен, че съм крайно демотивирана дори да напиша на лист стъпките за постигането на целите си. "И това ще мине" си казвам, търсейки място вече 30 минути на паркинга на голяма хранителна верига, където хората стигат до бой за колички.

Може би са били гладни цяла година? Но това  не е от значение.

Реших, че няма да се занимавам повече с безмислено обикаляне на паркинга и се прибирам. Във временния ми дом, защото все пак съм наемател, цари пълен творчески хаос. Детето  иска пълното ми внимание, домашните са украсени с червено и е важно да се приготви вечерята. 

До скоро си мислех, че ще ми остава и време за срещи някой път, обаче покрай суматохата на всички празнични дни, това стана мираж. В тичането между фурната, пералнята, мивката с чиниите и разбира се правенето на домашните, вариациите за свободно придвижване някъде изобщо са извън коментар. 

Пък и кой ще търпи жена с дете и емоционален багаж? Рядко се намират  такива смелчаци. Особено след 40 г.

И все пак си спомням за моята история тази година, която ме вдъхнови да повярвам в любовта и да разбера, че вероятността да я срещна в този живот е минимална. Но съм благодарна за това, което имах и не съжалявам за нищо.

Дълго време гледах житейски филми и се надявах да изпитам "моето завинаги". Така и се случи, но за една нощ.

------------

Преди много години се запознали момче и момиче на по 16 години. Във времето, когато хартиената комуникация беше единствена и някак  по-истинска от днешната онлайн фалшификация. Днес всеки в Интернет пространството е този, който иска да бъде, но реално не прави нищо по въпроса.

Валерия обичаше да чете книги, Преслав също беше любознателен. Двамата започнаха да си пишат писма и да ги пращат всяка седмица по пощата. Приятелството им бързо се разви и станаха много близки.

Постепенно започнаха да изпитват смесени чувства, но бяха далеч един от друг. Появи се онлайн общуването, те си писаха вече през Интернет. Започнаха да се влюбват несъзнателно един в друг, чуваха се по телефона почти всеки ден през следващите няколко години. 

Валерия  започна връзка с първата си любов, която познаваше от 11-годишна възраст.  Сподели на Преслав, но това не промени общуването помежду им според нея. Той обаче изпитваше чувства към нея, но не смееше да наруши връзката й. Така момчето избра да останат приятели, защото това, което имаха, се срещаше изключително рядко. 

Валерия спря да пише на Преслав, беше ангажирана с гаджето си и не осъзнаваше, че допуска грешка. Може би защото беше млада и глупава, за да разбере същността на връзката си с Преслав. Той страдаше, но с времето си намери любима и комуникацията между двамата приятели се разреди до пълното си изчезване. 

Дали времето лекуваше? Не съм сигурна, но пък замазва очите за реалното състояние на нещата.

Минаха  почти десет години откакто Валерия и Преслав не си пишеха нищо освен "Честит Рожден Ден" всяка година.  Видяха се за пръв път лично, когато момичето започна работа и беше на обучение в големия град, където живееше момчето. Не се бяха виждали никога лично освен на снимка, но познаваха гласовете си.

Валерия беше в процес на раздяла с поредното си гадже. Тя не случваше на мъже във връзките си. Когато видя Преслав, дъхът й спря за няколо секунди. Тя се почувства привлечена от индивидуалното му излъчване. Визуално той изглеждаше като висок и красив мъж, но не това направи впечатление на Валерия, макар че тя много държеше на височината предвид факта,  че  тя е около 177 см. 

Дали беше връзка със сродна душа или пламък близнак? Нямаше никакво значение, привличането се оказа фатално за момичето.

Двамата стари приятели седнаха да пият по питие и говореха по много различни теми. Оказа се, че имат много общи интереси и виждания за нещата. Преслав обаче не виждаше нищо повече във Валерия освен стар приятел, носещ му носталгия. Той се обади на познат, защото определено не му се стоеше само с жената, която го беше наранила преди години на заведението.  Докато бяха заедно, се обади бившия приятел на Валерия по телефона, уж бяха запазили търпими отношения, но това се възприе много различно от Преслав. Ако изобщо помнеше ситуацията.

Валерия се върна в морския град, където живееше с тежест в сърцето. Писмата й бяха останали в родния й град, който беше напуснала преди много години. Но сега носеше спомена за срещата с Преслав. Това преживяване я радваше дълго време, защото се бе почувствала ценена заради това, което е.

Минаха няколко години с познатото "Честит Рожден Ден" и няколко съобщения кой къде работи. Междувременно Валерия роди дете на човек, с който мислеше, че ще прекара живота си, но знаеше интуитивно, че едва ли ще се случи точно така. Проблемите си личаха отдалеч и се задълбочаваха, но поради голямата си лоялност, жената търпеше.

Старите приятели се видяха още веднъж в града, където живееше Валерия. Тя изпита същото привличане като при първата среща, но ситуацията от страна на Преслав се повтори. Той си извика познат, за да не стои сам с момичето, с което си пишеше преди много години заради това, което споменът за нея му причиняваше.

Минаха още няколко години. Валерия приключи връзката с бащата на детето си и остана сама майка по избор. Предизвикателствата бяха много, трудностите още повече, но тя ги преодоля, плащайки цената за избора си.В крайна сметка жената беше много наясно какво я очаква след раздялата с бащата на детето й - финансова криза и никаква романтична връзка повече, поне докато детето е малко. Мечтата й за голямо семейство и къща беше разбита и погребана някъде измежду ежедневните битки за съществуване и балансирането на психическото състояние на детето и самата нея. Но пък двете дами постепенно си изградиха общ живот и се почувстваха по-добре отколкото съжителство, пълно с емоционално и физическо насилие /2 пъти/.

Всички избори имат последствия, но не всеки има уменията да ги понесе и преодолее. Силата не е за всички.

Лятото на  2022 година, след 22 години познанство Валерия се осмели да звънне на Преслав след последните 8 години невиждане. Но пък мъжът беше поздравил жената за това, че е станала майка. Беше щастлив за нея, като добър приятел. Разговорите между Валерия и Преслав бяха дълги. Те се опознаваха наново, но вече не бяха момичето и момчето, които започнаха да си пишат като тинейджъри.  В отношенията им имаше носталгия, честност и тъга. 

Отначало Преслав реагираше по-гневно на някои думи, защото Валерия беше крайно нетактична. С времето взаимоотношенията им се избистриха, жената вдъхновяваше мъжа да постига целите си. Говориха около 5 месеца по телефона почти всяка седмица. Валерия изпитваше все същото привличане към Преслав, но той се пазеше от чувства, защото сърцето му беше изстинало към нея преди много години, а и душевните му рани взимаха превес над емоциите. 

Хората не се обвързват заради минали рани или страх от разочарования. 

Дойде есента. Отношенията между Валерия и Преслав бяха много особени, имаше флирт, имаше и приятелство. Жената си помисли, че може би е срещнала нейния човек. Той изглеждаше впечатлен от нея. Тогава Валерия реши, че ще отиде при Преслав. Тя знаеше, че направи ли първи стъпки към мъж, го губи или поне това показваше опита й с връзките до момента. Но въпреки това, тя се качи на колата си и измина близо 500 км да види Преслав с идеята само да го прегърне без очаквания за нещо повече. 

Валерия знаеше, че като жена на 40 с дете е по-скоро бита карта в очите на мъжете, които определено не биха я погледнали по романтичен начин, не защото не беше привлекателна, а защото по-скоро плашеше с ексцентричността и самоувереността си. 

Младите и неангажирани момичета  привличат вниманието на мъжете във всички възрасти. Определено тези дами ще винаги ще са първи избор.

Валерия стигна до града на Преслав. Прегърнаха се и тя за пореден път се убеди, че любовта й към него няма времеви граници. Той вече изглеждаше по-зряло, но всичко в него я привличаше неустоимо много. През цялото време бяха заедно, той я запозна със семейството си, напомняйки, че преди 20 години е трябвало да дойде да живее при него. После я заведе на среща с приятелите си. Все неща, които Валерия мислеше, че говорят за сериозни намерения. Но през цялото време той  не й направи комплимент и изглеждаше някак далечен. Отначало Валерия мислеше, че нещо го притеснява.

Вечерта, докато говориха, сърцето й се разтуптя много силно, защото не можа да контролира чувствата си. Той я целуна и тя му отвърна. Насочвайки се към леглото му, той каза "Не трябваше да става така". "Да спрем ли дотук", попита жената. Така й не прекъснаха започнатото.

Докато лежаха и правиха опит за любов, Валерия много ясно разбра, че той не я вижда като романтичен партньор. Беше много болезнено за нея, но не спря започнатото. Като цяло, сякаш целуваше и правеше секс с камък, защото не усети страст, която се предполагаше, че би трябвало да има.

- Едно 20-годишно приятелство стигна до леглото, между краката ти? - думите на Преслав прозвучаха цинично за Валерия - снимай ме така. Тя се отдръпна, но изпълни желанието му, без да се появи в кадър, и се отдалечи от него. Искаше да заплаче, но запази хладнокръвие. Не му беше сега времето за сълзи, щеше да има достатъчно като се прибере.

Доста странно желание, но може би беше по-скоро показно, че нещата няма да се получат между тях по начина, който жената си представяше.

Накрая заспаха прегърнати, но като че ли само Валерия изпитваше щастието, което търсеше толкова време - да спи цяла нощ в прегръдките на любим човек, с който се чувства сигурна. Но колкото и да си представяше, че това е нейното "завинаги в прегръдките на любимия", знаеше, че е само за една нощ. Въпреки това, цялата нощ го прегръщаше, за да запази спомена за любовта си към него. Целуваше го по врата нежно, знаейки че повече това няма да се повтори.

Сутринта, Преслав се събуди и прегърна Валерия, погали я по косата и я целуна. След това стана от леглото и излезе. 

Когато жената стана, се облече набързо. Настана едно безкрайно неудобно мълчание. Тя се опита да го прекъсне като докосна ръката на Преслав, докато й правеше кафе. Той не реагира на допира й. Сякаш това беше нещо грешно.

Мълчанието продължи, докато Преслав не покани Валерия да излязат да се поразходят и да пият кафе. Седнаха да пият кафе още по-мълчаливо.

- Явно избързах с идването си, за което съжалявам - направи опит за разговор жената - Извинявай, ако съм те засегнала.

- Не, ти извинявай ако аз съм те засегнал - отвърна Преслав напрегнато.

- Напрегнато е между нас. Но и това ще мине - усмихна се Валерия. После настана още по-продължително мълчание.

- Разкажи ми защо се раздели с бившия си - попита Преслав. Жената разказа историята, за да се стигне до поредното неловко мълчание.

- Виж, аз не съжалявам за нищо - каза Валерия.

Дълбокия облак на мълчание се поразреди, но дойда време жената да се качва на колата си и да се прибира. През цялото време държеше под ръка Преслав, мълчаливо и влюбено. 

Тя го помоли да спре неговата кола да се поразходят до едно езеро. Слезнаха и вървяха бавно.

- Днес денят е хубав.  Наслаждавам се на компанията ти и спокойствието - пореден опит от страна на Валерия да подведе разговор.

- Не ти ли омръзна да ме гледаш? - попита Преслав.

- Не - Усмихна се жената. Продължиха мълчаливо. Валерия искаше да се снимат, но спътникът й отказа, защото не обичал да се снима.

Когато Преслав изпращаше момичето от миналото си, той дори не я прегърна за довиждане. По всичко личеше, че счита срещата и нощта им за грешка, поне според Валерия.

Тя запали колата и почти през целия път на връщане плачеше. Когато погледа й ставаше замъглен, спираше на някой паркинг. Трябваше да се прибере жива и здрава, за да си гледа детето, което беше при баба си и дядо си. В крайна сметка то беше единствента споделена любов, която Валерия имаше.

Мина седмица след срещата между двамата стари приятели. Валерия много тъгуваше за Преслав и разговорите с него й липсваха. Отново направи крачка към него като му се обади, очаквайки да не й вдигне. Напълно оправдано, все пак не беше влюбен в нея или поне тя така смяташе. Той се обади, поговориха, някак си се разплете напрежението между тях и подновиха разговорите си.

Мина месец, той й предложи да помисли за преместване при него възможно най-скоро, защото не одобряваше ситуацията й на живот и възпитанието на детето. Валерия се разгневи, написа му много тежки думи, с които уби чувствата му до голяма степен.

Оттам започнаха по-сериозните проблеми. Оказа се, че Преслав не иска от нея да има очаквания към него, защото го напрягало.  В същото време той продължаваше да флиртува на моменти с нея, давайки смесени сигнали. Това подлудяваше Валерия.

Липсата на очаквания значи нежелание за обвързване или гледане на чуждо дете. 

А може би негледане на човека, който има очакванията като романтичен партньор. Всъщност това няма никакво значение, защото независимо от причината, е ясно, че любовта е едностранна.

Месеците си минават, телефонните разговори продължават, предимно за бизнес. Валерия няма смелостта да прекрати нацяло отношенията с Преслав, а и той не го прави. Не се повдига и въпрос за евентуална връзка. 

Валерия изпитваше болка и каза "Разбрах, че не съм твоя човек, спри да ми го повтаряш", а отговорът беше "Нищо не си разбрала". И така, във вечното неразбиране, двамата стари приятели продължават да говорят за живота, правейки се , че нищо не е станало.

Смешно, нали? А може би жалко за Валерия?

Всъщност това вече няма никакво значение. Болката си е голяма и колкото повече време минава, толкова по-сложно става да се прекъсне връзката между двамата стари приятели, които явно трябваше да си останат платонични.  

Наскоро Валерия и Преслав се видяха отново. Той настоя и отидоха на кръчма. Единствения физически контакт беше прегръдка за "Здравей" и "Довиждане".

Мъжът направи опит за по-дълга прегръдка с думите "Не бързай" към жената, но тя му каза "Чао" с усмивка, която криеше неизказаните чувства и дълбочината на любовта й към него, въпреки всичко случило се.

Жените са интересни създания. Обичат дотолкова мъжете, които не ги виждат романтично, че изглеждат глупаво, но това не ги притеснява през повечето време. Все пак във войната и любовта правила и гордост няма.

Валерия все още си мисли за нейоно "Завинаги с Някого За Една Нощ", което ще й остане завинаги спомен за стабилността на семейството, което тя няма да има повече, защото за това е нужна споделеност на чувствата, а не приятелство с едностранчива романтична любов. И все пак, ако някой познава Валерия най-добре с всичките й недостатъци и силни страни, това е Преслав. Неговото приятелство, сила и стабилност като мъж са доказани. Жалко, че такова дълбоко и дългогодишно приятелство не прераства в любов. Сълзите все някога ще изсъхнат, може би и сърцето на Валерия ще пусне Преслав  от страстната й, дълбока любов. Вярно е, че една жена на 40 г. има една неизживяна любов, която да я топли в самотата на нощите й.

А пък и бизнес трябва да се прави, нали? 

------------------

Написах хубава история, с която достойно да приключа 2022. Благодарна съм за всичко, което ми се случи. Вярно е, че любовно не извадих късмет, но пък си купих кола и ходих в Дубай. Създадох си много спомени, които да ме радват, когато детето порасне и поеме по пътя си.

А пък за 2023 ще е добре да избягвам любовните трепети, тъй като ми се струва, че ще са крайно неоснователни. Все пак, понеже сама ще живея занапред, е важно и самостоятелно да си печеля парите за всичко. Що се отнася до децата, които винаги съм искала. Е, ще си направя ин-витро и ще си отгледам сама, все пак имам опит с това вече. А пък и човек следва мечтите си, независимо колко са шантави.

Честита Нова Година! На мен, детето ми и всички, които са успели да прочетат написаното.