Автомобилни Намигания

 Хм.. Днес ми се пише романтична история понеже не ми се мисли дълбоко. Наскоро попаднах във задръстване, докато пътувах от Царево към Бургас след връчването ми на два фиша за превишена скорост :) и чаках около 45 минути да вляза в града.

*****

Имаше много коли на магистралата. Свиреха, нареждаха родовете си един на друг до девето коляно и с бавни темпове се придвижваше върволицата автомобили напред.

Валери си караше колата и понеже знаеше, че ще чака минимум 40 минути да влезе в града край морето, където живееше към този момент от своя живот, изключи климатика, отвори си стъклата, усили си музиката и започна да пее любимите си песни. Това й действаше успокояващо, а пък и никой нищо не чуваше, докато хората бяха заети твърде много да отделят негативните си емоции вербално сами в колата си. Тук там между колите имаше по двама човека в едно автомобилно средство. 

"Хората днес са на тълпи по сами по свой избор", мислеше си Валери "Аз пък ще си пея за да развивам гърлената си чакра и да отклоня мислите си от състоянието си на обвързаност"

Фактологията сочеше точно това според жената - много свестни хора се страхуват от обвързване и дори да споделят автомобилно пътуване един с друг. В свят на криворазбрана еманципация и егоизъм вариантите за свързване между душите и сърцата на две личности са малки, но все пак ги има ако се даде шанс да се търсят един друг и като се намерят, не избягат от възможността за истинска и чиста връзка. А що се отнася за любов... там е сложно предизвикателство между двама души, които да се осмелят да срутят стените си един на друг с вярата и надежда, че ще е за добро.

Докато жената си пееше и се усмихваше щастливо на любимата си песен, в съседната колона мина спортна кола с красив господин вътре. Той също беше с отворен прозорец на колата си. Хвърли бегъл поглед през слънчевите си очила към Валери и се усмихна. Тя също му отвърна сякаш проведоха безмълвен разговор за няколко секунди. Дори по външен вид си приличаха - високи, слаби, привлекателни, с еднакви длани на волана си и водещи ръце за шофиране.

"Ти си много красива," каза мъжът с ъгълчетата на очите си.

"Благодаря, и ти изглеждаш хубаво", усмихна се чистосърдечно и искрено Валери.

"Имаш прекрасна усмивка," продължи да флиртува мъжът с устните си.

"И ти също," отвърна жената, докато се изчерви леко, защото беше срамежлива.

Тъкмо да си кажат още нещо мълчаливо, колите продължиха напред и двамата се разминаха с автомобилите си. Докато се придвижваше в задръстването, Валери и непознатият мъж се засякоха още още веднъж, за да продължат разговора си.

"Иска ми се да те бях срещнал по-рано и при други обстоятелства", с усещане за намигване през огледалните слънчеви очила отвърна мъжът.

"Аз теб, също. По-добре късно, отколкото никога обаче сме в различни градове според регистрациите на колите си," отвърна Валери с усмивка и прям поглед директно в очите на мъжа през слънчевите й очила.

Отново се разминаха в пътя към колелото за града. Валери продължи да пее любимата си песен. 

"Ако се видим трети път, значи се познаваме от преди и е писано да се срещнем пак с този красавец," помисли си жената.

"Ако се разминем отново, ще запиша номера на колата на тази уникална и пееща жена, за да я намеря," помисли си мъжът.

Задръстването отиваше към края си. Валери и непознатият господин се разминаха трети път, намигнаха си с фаровете на автомобилите си и всеки продължи по пътя си.

"Искам да я целуна, но сега няма как," помисли си мъжът.

"Искам да го прегърна и сигурно ще се случи в този живот или в другия," помисли си Валери.

Връзката между двамата човека беше безспорна и енергийна, но изчерпана за този времеви период от 40 минути задръстване. Сякаш живееха отвъд различно време и пространство, а се срещнаха за кратко в астрално място, което можеше да ги свърже физически, ако решат.

Така е и с всички останали, докато чакат нещо да се случи, моментът за него често преминава, но ако е писано се появява пак.

*****

Според южнокорейската митология хората са свързани с невидими червени нишки и ако двама човека се срещнат три пъти за един ден, значи им е писано да имат някаква връзка в животите си, защото нишката няма как да се среже, защото е изплетена от ангелската светлина и Бог. Сред южнокорейските сериали това е много популярно твърдение, което е в основата на доста сюжети, но пък се набляга на връзката на душите и сърцата от предишни животи.

Дали е така или не, времето ще покаже за двамата лирични герои. Едно обаче е сигурно, случайни срещи с хора няма в човешкия живот.