Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

 Хм.. Днес ми се пише романтична история понеже не ми се мисли дълбоко. Наскоро попаднах във задръстване, докато пътувах от Царево към Бургас след връчването ми на два фиша за превишена скорост :) и чаках около 45 минути да вляза в града. ***** Имаше много коли на магистралата. Свиреха, нареждаха родовете си един на друг до девето коляно и с бавни темпове се придвижваше върволицата автомобили напред. Валери си караше колата и понеже знаеше, че ще чака минимум 40 минути да влезе в града край морето, където живееше към този момент от своя живот, изключи климатика, отвори си стъклата, усили си музиката и започна да пее любимите си песни. Това й действаше успокояващо, а пък и никой нищо не чуваше, докато хората бяха заети твърде много да отделят негативните си емоции вербално сами в колата си. Тук там между колите имаше по двама човека в едно автомобилно средство.  "Хората днес са на тълпи по сами по свой избор", мислеше си Валери "Аз пък ще си пея за да развивам гърлената с

За разлика от Париж , Швейцария е с доста по-различна енергия. Там е подредено, логично, изрядно и изключително чисто. Не е за всеки, особено пък за хора, които са творчески настроени, някак сложно ще се впишат в цялата подреденост. Но за хора с логическо, праволинейно мислене и много перфекционизъм, това е точното място.  В себе си аз имам и логична, и творческа страна, но ще се опитам да съм максимално обективна макар че пресмятането на плюсовете и минусите ми е размито, понеже съм си емоционална и романтична натура. Така или иначе, когато нещата са много сериозни в живота въобще, човек е важно да контролира емоциите и да бъде твърд и праволинеен. Това никак не е лесна работа. Не напразно Швейцария е една от най-богатите страни в света и има пълното основание за това. Съответно се плащат нужните данъци от хората, живеещи там за тази изрядност. Между другото, те са доста студени и не твърде дейни личности, защото за тях е достатъчно да получават съответната си заплата, която си е сери

  Доминото е хубава и интересна игра. Много може да се научи от нея за другите играчи. По принцип заниманията като шах, дама, карти и т.н. дават много отговори на въпроси след наблюдения. При последното рухване на мои взаимоотношения с друга личност, аз съзнателно поставих край поради ефекта на доминото, който наистина е сериозен в повечето случаи, особено когато играе предимно един активен играч. Като интерпретация е много интересен по мое мнение, което не е меродавно. Според правилата на играта "Домино" всички играчи си имат своите плочки и си ги поставят в съответните краища. Дотук добре, но когато във взаимоотношенията няма надграждане и какво повече да се поставя от участниците като основи, какво се прави? Или се пренарежда играта, или следва ефекта на доминото - всичко приключва поради  невъзможност за повече ходове, или пък се сменя играта, може би, но със същия играч, което е сложна работа, изискваща отдаденост и внимание. Така е и в отношенията между хората - прощав

Много хора свързват Париж с любов. Безспорно е така, но посещението на този град на живо определено е много различно от представените филмови идеи за града. Усещането в Париж е все едно си във вечността и правиш разходка от миналото през настоящето и към бъдещето. Архитектурата е разнообразна, кварталите с техните истории - също. Атмосферата на града е различна в различните места и малките кафенета, където столовете са много близко един до друг. Това е направено с цел хората, които стоят в кафето да се чувстват някак по-интимни и близки, може би да докосват ръцете или косите си, а може би просто да чувстват човешко присъствие докато пият кафе. Да, Париж е град на романтика - в изкуството, любовта, архитектурата, гениалността на човешкия разум, изградил Айфеловата кула. Сложно е да се опише с думи дори и за писател като мен. Със сигурност се изживява много индивидуално и специфично пътуването в този вечен град от всеки човек. При мен посещението на френската столица донесе много отрезвя

  "Днес за пореден път се убедих, че винаги първо е важно са избирам себе си и здравето си. Благодарение на пластирите на One More щетите в имунната ми система са по-малко съгласно всички изследвания, които направих. Понеже дълго време трупах емоционални проблеми, и отлагах здравословните заради ангажименти към другите, се стигна до влошено здравословно състояние отново, за точно 3 месеца- от април до юни. Сега стартирах от нулата, но пък с опит. Ще излекувам първо душата и сърцето си, а оттам и здравето с помощта на One More International ." Скоро приключвам предизвикателен житейски цикъл, защото го усещам по множеството вселенски знаци - синхронични числа, птичи пера и всички други неща, които сега са актуални.  Истината обаче е другаде, усещам със сърцето и интуцията си, че промените в моя живот са неизбежни и предстоят. Може да е до края на месеца или лятото, но до голяма степен се научих да слушам своя вътрешен глас последните 6 месеца. Не ме е подвеждал нито веднъж, з

  В последните дни най-неочаквано се случи да водя онлайн психологическа консултация. Беше неочаквано и странно, все пак не съм ги водила от много време.  Въпреки това, възприятията ми винаги са отворени за нов опит, защото животът ми е доста динамичен. Понякога казвам, че всичко е разпределено по часове в ежедневието ми. В някои ситуации това е добре, в други - не чак толкова.  Всъщност заплетените ситуации се разрешават доста лесно - "Ставаш и Тръгваш", казвам на всички, с които работя, консултирам и най-вече на себе си. Посоката не е чак толкова важна, колкото крачките извън зоната на комфорт.  Един познат мъж ме попита миналата година август месец по път за ново място, на което не бях ходила до тогава: "Защо да си развалям комфорта, за който съм работил толкова време?" Звучи като много логичен въпрос с цялото му самоуважение, самочувствие, егоцентризъм, увереност, че човекът е постигнал много и има богатство, макар не душевно, но все пак се чувства изобилието и