Ефектът на "Доминото" във взаимоотношенията

 

Доминото е хубава и интересна игра. Много може да се научи от нея за другите играчи. По принцип заниманията като шах, дама, карти и т.н. дават много отговори на въпроси след наблюдения.

При последното рухване на мои взаимоотношения с друга личност, аз съзнателно поставих край поради ефекта на доминото, който наистина е сериозен в повечето случаи, особено когато играе предимно един активен играч. Като интерпретация е много интересен по мое мнение, което не е меродавно.

Според правилата на играта "Домино" всички играчи си имат своите плочки и си ги поставят в съответните краища. Дотук добре, но когато във взаимоотношенията няма надграждане и какво повече да се поставя от участниците като основи, какво се прави? Или се пренарежда играта, или следва ефекта на доминото - всичко приключва поради  невъзможност за повече ходове, или пък се сменя играта, може би, но със същия играч, което е сложна работа, изискваща отдаденост и внимание.

Така е и в отношенията между хората - прощаваш, опитваш отново и в един момент вече няма изход, нито пък сила и желание за повече проби, защото човек разбира, че сам си играе "Домино"- в главата си или в реалната, физическа действителност с друг партньор, понякога и без той да го осъзнава. 

При такава ситуация изхода е само един - сменя се играта или се търсят нови играчи, които все пак имат желанието да са активни участници в нея и да надграждат, пренареждат плочките на доминото си и т.н., за да продължат напред. А с тези, които не изявяват желание да участват в играта и то явно се усеща, е най-добре човек да ги освободи от присъствието си.

"Доминото" е игра за двама участници най-малко, а ако са семейство, стават 3, 4 и повече.  Основните играчи обаче са партньори, приятели, колеги по двама, както е и при Тангото . 

В момента, когато вече няма повече ходове, а скритите плочки се търсят от "пазара", играта приключва за минута - рязко, емоционално и от типа "край на дъгата" в една взаимовръзка. 

Така се случи и при мен в много мои взаимоотношения - ефектът на "Доминото" и принудителен край, поставен от моя страна. За да се избегне е важно да има комуникация, която да не се отбягва и много смелост от страна на участниците  в "Доминото", за да чуят и приемат всичко, което споделят един на друг. А това е изграденото доверие, което много често се пренебрегва във всички видове взаимоотношения.

Защото когато единият играч звъни на другия да говорят, а се отбягва, защото темата е неприятна или поради потъване в личните си мисли и свят, се стига до разпад. Ефектът на "Доминото" обаче може да е доста отрезвяващ и освобождаващ, защото веднага след него започват да никнат на ново крила в единия активен участник и той подобрява методите си на игра, продължавайки напред въпреки всичко.

Така или иначе, за предпочитане е да се проведе директен личен разговор и хората да си се разделят като "пичове" в името на общото си минало, вместо мълчаливо напускане на масата за игра, обаче в днешно време това рядко се случва. Нищо, има всякакви ситуации, но реакциите към тях са най-важни. Мълчаливото оттегляне е най-лесен и крещящ отговор на въпроси, но е за страхливци до голяма степен. Но хората винаги се учат и подобряват като личности.

Та един самотен и активен играч на "Домино" става в пъти по-силен отколкото да стои с още 3 или 4 в зависимост от третите участници в една връзка, които изобщо не ги интересуват дадени взаимоотношения, което показват с бездействия. Това води до голяма болка, умора и безсилие в активния играч, който просто иска цялата игра да приключи възможно най-бързо и тогава рядко всичко се блокира като отношения, надежди и опит за подобряване на игралното поле.

При такава ситуация идва отварянето на очите за триковете в играта "Домино" и все по-силни,  нови и големи негови ефекти докато се намерят еднакво активните играчи, които вместо да допуснат безизходна ситуация във връзката си, се стараят да пренаредят игровата площадка или ако не става, да намерят нова, която да ги сближава. 

Ефектът на "Домино" е неизбежен, рязък, убиващ чувствата и унищожаващ малката идея за правенето на една нова и малка стъпка по посока в подобряването на играта. Възстановяването след него е почти невъзможно, но пък води до прошка и пускане на негативните емоции. И все пак ако две души се обичат искрено и си простят като си поставят за цел да работят заедно за по-добри времена, може и да се появи ново, осъзнато и различно "Начало на Дъгата".