За Париж и Любовта

Много хора свързват Париж с любов. Безспорно е така, но посещението на този град на живо определено е много различно от представените филмови идеи за града. Усещането в Париж е все едно си във вечността и правиш разходка от миналото през настоящето и към бъдещето. Архитектурата е разнообразна, кварталите с техните истории - също. Атмосферата на града е различна в различните места и малките кафенета, където столовете са много близко един до друг. Това е направено с цел хората, които стоят в кафето да се чувстват някак по-интимни и близки, може би да докосват ръцете или косите си, а може би просто да чувстват човешко присъствие докато пият кафе. Да, Париж е град на романтика - в изкуството, любовта, архитектурата, гениалността на човешкия разум, изградил Айфеловата кула. Сложно е да се опише с думи дори и за писател като мен. Със сигурност се изживява много индивидуално и специфично пътуването в този вечен град от всеки човек. При мен посещението на френската столица донесе много отрезвяващ опит и запознанства с нови хора, които се превърнаха много бързо в мои приятели по душа, сърце и нови интереси.  Отвъд прекрасната архитектура, ковано желязо, дискретен лукс, вкусна храна и романтични емоции, показвани явно, защото все пак видях за 2 дни в Париж 11 влюбени двойки. :) То и аз намерих любовта там - със себе си. Както казах, сложно е да опиша моите усещания на щастие и носталгия по отминалите дни, но френската столица определено ми повлия. Ще акцентирам на някои основни неща, за които много хора ме питат, но аз ги отчитам като факти, обаче това по никакъв начин не повлиява чувствата, които изпитах като се потопих в атмосферата на Париж.

1. Архитектура - понеже Париж е космополитен град, има най-разнообразна архитектура, но готическата и ренесанса  преобладават, заедно с кованото желязо. Не съм специалист по тези въпроси и няма да влизам в подробности, за да не дам погрешна информация, но определено от Лувъра до Версай и в цял Париж се наблягаше на светли цветове и изящно отработени детайли с позлата. Баща ми казва, че френската столица е люлка на цивилизацията и действително е така, защото изкуството, което видях там, а аз обичам музеи и галерии, го няма никъде по света. Преобладава златото навсякъде, може би защото се свързва с "Кралят Слънце", а този благороден метал го отразява. 

В Париж има много църкви и катедрали, защото религията е била на пиедестал преди много векове. Пищни орнаменти, великолепен стъклопис и картини, в които е вложено много старание и любов от създателите, допълнени с множество малки, но безценни детайли.  От "Нотр Дам", която  е най-старата църква във Франция, доколкото помня от думите на екскурзовода. 

2. Кухня - Честно казано, преобладават семпли блюда, но много вкусни и сготвени с много подправки. Набляга се на начина на сервиране, но по заведенията се използват различни вариации на основните френски рецепти, които произлизат от невременното "простолюдие" - лучена супа, говеждо месо, охлюви и сладки, наречени "макарони". Скъпо е да се храни човек навън в Париж, но има и по-достъпни ценово заведения. Тук ще наблегна, че се държат не от местните парижани, които са с аристократично самочувствие, но не особено работещи, а от чужденци, които обаче са станали местни. 

Да, предимно чернокожи хора, но аз лично имам афинитет към тях, те са борбени и истински, искрени хора, които ценят живота и това, което са имали или пък не. Дружелюбни са, знаят какво правят и действат. Те обичат хората и съответно клиентите.

За пръв път ядох охлюви през живота си в Париж. Порцията беше 6 броя и аз навремето ги отказвах, като майка ми предлагаше. Но, като разбрах, че са традиционно нещо за Франция, типично по български, веднага го опитах. Приготвят се с много подправки и се сервират с много тънка вилица и машинка, която да действа като опора за придържане на черупките, при ваденето на съдържанието от тях. Лучената супа е уникално вкусно нещо, дори и в България си я правих веднъж. Говеждото се вари много и е много меко при ядене. Аз обаче наблегнах на сладките неща, които са ми слабост - макарони, френска селска торта, горещ шоколад с матча.

3. Атмосфера - Любов, страст, приемане и чувство все едно човек е в роля. Единственото място, където се почувствах по усещане като себе си, беше в бунтарския квартал на Париж "Мон Мартър" , където всички едновремешни ценности за бог са били до някаква степен осмивани. В този квартал се намира "Мулен Руж" и  до него са "Червените фенери", където сами знаете какво се е правило и кой е ходил. Така или иначе, ми се иска да посетя пак това място, където наистина човек успява да диша - няма толкова архитектура, има много сладки и кафенета за свободно общуване. Смятам специално да посетя отново Франция заради "Мулен Руж", създаден 1889 и мисля, че за пръв път там е имало джаз изпълнения, макар и да е кабаре. За фактите обаче не съм сигурна на 100 %.

Като цяло, усещането ми за Париж беше по-скоро... ограничено, защото съм турист може би или просто защото витае една такава енергия, че човек е важно да има роля. Навремето, когато е имало крал и монархия, в Париж всички благородни фамилии са стоели по цял ден с краля, докато легне да спи в 23.00 вечерта и са били длъжни да присъстват на всичките му лични ритуали. Всъщност кралят не е имал личен живот - от тоалетната до лягането, все са го наблюдавали, но това се е превърнало в досадно занимание във времето. Обаче аристократите са имали задължението да са до краля, за да не загубят връзките и преференциите, които им дава.

В Париж има много улични артисти - художници и музиканти, а аз много ги обичам, подкрепям и им давам пари с любов, защото те са истински и верни на своите таланти. Във френската столица всичко е някак малко - хотелските стаи, кафенетата, но пък има дискретен лукс, който е символ на Франция. Набляга се на историческото самочувствие и минималистичното удобство. Всичко ми беше интересно като информация и преживяване.  

4. Айфеловата кула - Това място е много важно да се посети от всеки. Знаете ли защо? Защото е отрезвяващо и рязко смъква на земята хората с твърде високо и божествено самочувствие. На мен така ми се отрази. Като се качих на този вечен монумент, разбрах колко съм малка във времето и че животът ми е твърде кратък да се мисля за бог, например. Човешкият живот, на фона на многогодишното небе над Айфеловата кула е като малко пухкаво облаче, което се слива с небето на вечността и безвремието. Хората са толкова малки на фона на това нещо, че е някак смешно или по-скоро трагично да си мислят, че са нещо повече. След слизането си от Айфеловата кула с изключително голяма страст започнах да живея живота си и вече нищо не може да ме събори като хора, негативи и т.н. Започнах да постигам много неща и лични цели, осъзнах, че времето ми е твърде ценно да го губя с индивиди и ситуации, с които няма как да мелим заедно брашно.  

Да се върна към темата обаче, на върха на Айфеловата кула е невероятно изживяване и гледка. Париж - този огромен град също изглежда много малък. Невероятно е да си като на върха на света един вид и да пиеш шампанско с близки приятели. До върха на кулата се стига с асансьор и винаги е пълно с хора. Масово личностите са с мисленето "Дори да  умра, видях Айфеловата кула". Разбира се, по-добре е да остане жив човек, че да се върне и да разказва. :)

Това е доказателство за човешкия гений, който показва, че всеки може да постигне мечтите си, стига да положи усилия за това, да намери съмишленици и да не се прави на важен. 

Мога да напиша още много за Париж, но спирам до тук сега. Във времето ще си спомням пак с умиление за това място. Както казах, важно е да се изживее всичко в Париж, но един живот е малко да се опознае всяко кътче на този град.

 

Любовта е .....

Понеже засегнах темата за любовта, ще кажа само, че във Франция научих какво е съблазняване - с очи, с парфюм, с думи и леко докосване. Много се впечатлих като бях в музея на Парфюма и научих историите на приготвянето на ароматите през годините. Разбрах и защо винаги е имало толкова страст в Париж към жените. Заради парфюма - през деня цялото тяло, вечерта само врата и зад ушите, а през нощта на косата.

Както споменах, в Париж се влюбих отново в себе си, автентичността и писането си, защото честно казано, моят свят е по-хубав от реалния - на безотговорност, материализъм и липса на любов в истинския смисъл на думата към личността на другия - без интерес, с визия как да се бори човек за нея и да я изживее в целостта й..  Ясно е, че всеки, включително и аз, е имал много романтични разочарования. 

Причините са много, но в крайна сметка Париж ме научи, че човек винаги среща онези, с които му е писано да изживее дните си по един или друг начин - приятелства, връзки, спомени, партньори. 

Наистина, френската столица ми върна вярата в споделената любов, защото видях, че я има и е въпрос на време да се появи и в моята енергия. Когато е момента за нея. Любовта е приемане на себе си, мрака си и липсата на страх да се покажеш пред другите, границите, които да не потъпкваш, защото имаш само душата и талантите си, другото е материално създадено и с божествена намеса, защото човек никога не е напълно сам.. Ако друга личност те оцени въпреки мрака, това е твоят човек, ако не, всеки продължава по пътя си, научил уроците от срещата и придобил мъдростта на подобрената версия на себе си. Това е мъдростта, която за мен беше изключително ценна, а сега да допълня, че картинката тук, която съм поставила е на карта, която ми е любима от един сет "Oracle of Mystical Moments". 

Новото ми хоби е гледане на таро карти за лично удоволствие и оракулски такива. Доста добро е като занимание - прилича на пъзел между ситуациите и картините в живота на хората до момента, дава определена яснота къде е сбъркано и какво е настоящето положение, също и евентуална промяна на ситуацията.

Това и доказва, че Париж наистина е любов във всяка една позната форма . към историята, изкуството, ближния, кафето, сладките и новите неща, които носят хората, които идват в града отдалече.

За любовта може да се пише много, но за момента това е достатъчно. Човек да обича първо себе си, после другите и най- вече да дава доброволно времето, грижата, вниманието, енергията, доверието и обичта си на тези, които приема като близки, а не да насилва нещата. Разбира се, нужно е винаги да има двустранна и взаимна комуникация.