За Швейцария и Свободата

За разлика от Париж, Швейцария е с доста по-различна енергия. Там е подредено, логично, изрядно и изключително чисто. Не е за всеки, особено пък за хора, които са творчески настроени, някак сложно ще се впишат в цялата подреденост. Но за хора с логическо, праволинейно мислене и много перфекционизъм, това е точното място. 

В себе си аз имам и логична, и творческа страна, но ще се опитам да съм максимално обективна макар че пресмятането на плюсовете и минусите ми е размито, понеже съм си емоционална и романтична натура. Така или иначе, когато нещата са много сериозни в живота въобще, човек е важно да контролира емоциите и да бъде твърд и праволинеен. Това никак не е лесна работа.

Не напразно Швейцария е една от най-богатите страни в света и има пълното основание за това. Съответно се плащат нужните данъци от хората, живеещи там за тази изрядност. Между другото, те са доста студени и не твърде дейни личности, защото за тях е достатъчно да получават съответната си заплата, която си е сериозна и покрива нуждите им. 

Очарована съм обаче от красотата на швейцарските градчета и природа, които са доста малки за разлика от Париж и Виена например.

В Швейцария цари спокойствие и има усещане за свобода без роли след съответните плащания на данъците. Макар и мнимо, има го.

Бих казала, че в тази страна обаче усещането за роли не е така натрапчиво като във Франция, но е някак по подразбиране, защото за да се ползват всички блага, се налага да има един вид подчинение на системата. Това не е за всеки. 

Между другото, единственият нарушител на реда в Швейцария, Женева, беше едно момиче, което танцуваше кан кан на своята сцена, видно от снимката. Естествено, че ще се снимам с нея нали съм бунтар по душа. 

Та сега по същество за Швейцаия и някои основни точки, които ме впечатлиха.

1. Атмосфера - ред и перфекционизъм. Човек като е там все едно се намира в един подреден свят, където няма нищо изненадващо, но пък е като огледало - каквото виждаш, това получаваш, без никакво задълбаване или пластове, както е във Франция например. 

Швейцария е подходяща за хора от типа "каквото виждаш, това получаваш" - практични, чисти, не много амбициозни и доволни от това, което имат. Иначе е много приятно да се разхожда човек там. Особено Алпите, те са ми любими. Планининте Създават чувство за домашен уют. А той някак липсваше във Франция. В Швевйцария атмосферата е дом, чистота, колкото, толкова и доволство от това, което има човек и не е нужно да иска или търси повече. 

Както казах, за практични хора, които не обичат да си въобразяват разни неща или да са летящи в нещо неопределено, романтични мечататели или поети например. Но пък Швейцария е чиста красота, неподправена, домашна и платена. На моменти е леко скучно, няма да си кривя душата, но пък е уредено. Понеже на моменти съм по драмата и въобръжението като писател, аз така определям нещата. 

Швейцария е с ясно изразена в съотношение цена - лукс и удобство, няма голям арт, да кажем. Но пък дава усещане за дом и принадлежност, успокоява, и именно затова, като бях в Монтрьо разбрах защо артисти като Фреди Меркюри, Чарли Чаплин и други известни лица са избрали да прекарат в спокойствие там последните си дни. Определено в Швейцария няма шум или съмнения за каквото и да е. 

Всичко е платено и си заслужава цената като качество. Определено силно изразена стабилна и уредена до най-малкия детайл страна, но за мен като творческа личност... леко скучно. Няма избор на посока извън ясно определената за цялото общество - училище, пари, работа до пенсия и платен, комфортен дом, от който може и да не се излиза. Понякога това ми харесва, но за цял живот... не бих казала. Винаги има нужда от разнообразие в каквато и да е житейска сфера. Но пък е въпрос на избор - удобство или номадство. Ако може да се получи баланс между двете, би било чудесно. И все пак, няма невъзможни неща докато хората са живи.

2. Храна - В Швейцария се набляга на домашната храна и личното участие в приготвянето й. Хората там си имат всички своите отговорности. Впечатлих се, че за закуската в хотела, където бях , сама трябваше да се потрудя да си отрежа  топлия и покрит с кърпа хляб, налея от специални неща, не от готово поставена кана млякото и т.н. Нещо, което в много други страни е предварително направено. Това обаче е много хубаво - учи човек да се потруди за храната си и много други неща. 

Хареса ми и че млякото очевидно беше прясно, а не кондензирано или сухо. Все пак в хотела до Алпите имаше стада с крави, с камбанки на вратовете. Между другото, алпийските крави много ме впечатлиха с това, че са чисти и измити. Те са пуснати на свобода и нямат пастири.

Друго за храната е, че има много видове сирена. Класическата кухня в Швейцария включва приготвянето на супа от сирена, която аз съм правила и в България, защото все пак в едно семейство кухнята винаги е добре да е разнообразна. "Просто и вкусно" е мотото на храната в Швейцария.

Що се отнася до хранителните продукти, страната си ги осигурява почти изцяло, няма голям внос. Но пък износът на сирена е много голям. 

Естествено, най-популярен е ръчно изработения шоколад. Той е доста скъп, но пък си заслужава всяко евро, защото доставя голямо удоволствие на душата. Все пак човек като отиде в Швейцария или Белгия няма как да не опита техния шоколад. Разбира се има и масов продукт от какао, но въпроса е на избор дали да се позволи малко удоволствие с по-скъп шоколад или просто да се приеме като нещо, което да засити глада за сладко. 

Смея да твърдя, че във фабриката в Люцерн, откъдето си взех ръчен шоколад за 25 евро без да ми мигне окото, имаше много красиви произведения на изкуството от какао. Дори не можех да си представя как ще ги ям. 

Шоколадовото изкуство - от кошници до ръчно направените форми и украси на шоколад е висша форма на изкуство. Малко ми напомни за музеят на шоколада в Истанбул. Добре ще е да напиша за него. 

Определено не съжалявам за храната, която опитах в Швейцария. Тя е някак лесна за приготвяне и не много претенциозна откъм подправки. Бих казала нещо като минимализъм в готварския бранш, не че съм готвач от класа. 

Като цяло, в страната се набляга на простите, ясни, конкретни, чисти неща. Затова и предполагам, че хората са донякъде студено учтиви защото просто не се отдават на чувства, по-скоро на рационалност и следене на детайлите да са перфектни и качествени, макар и опростени. Няма много творческа мисъл.

3. Фактологически неща - Всички са наясно, че най-качествените часовници и ножове във всяка сфера са от Швейцария, както и кухненски прибори, защото са свързани с дома. Това е част от културата на страната - точност, качество и прецизна детайлност, и чистота. 

Всичко, което видях в Швейцария - от часовника, който разказваше история на точен час в Женева, през Катедралата на Розите в Лозана, в която нямаше излишен или кичозен детайл, но пък прецизно изрисувани стъкла и дърворезба,  до безупречно чистите улици в Берн, украсени с цветя, говори за изрядност във висша степен. 

Определено Швейцария е порядъчност, стабилност и сигурност, без да се набляга на това. Природата там е уникално красива, но доста прилича на българската с тази разлика, че хората използват това, което имат и го поддържат и развиват за една по-висша и бъдеща цел за разлика от българската природна действителност, за която всички са наясно.

В Швейцария  много ми хареса и това, че страната винаги си възстановява паметниците, които в годините са унищожени, за да поддържра бъдещето на страната. 

Мога да споделя, че швейцарците са красиви, спретнати хора, които са много учтиви, но не и сърдечни. Те ще кажат всичко както е или както те го знаят без да мислят за нищо друго. 

От самата Швейцария лъха ред, за който всеки един човек плаща, неприемственост на чужди тела в този детайлно-ориентиран, прецизен и поддържан свят. 

Затова и не се учудвам, че Готическия архитектурен стил преобладава в Швейцария, както и двулицевите неща, които се използват. Имаше един хотел в Берн, където от двете страни на сградата има различна фасада. Това говори за дуалността на този подреден свят, която обаче не се приема добре, защото въпреки оригиналността, Швейцария е традиция, която се пази. 

Във всеки град в Швейцария има швейцарски флаг и се усеща гордост, че е запазено природното, архитектурно и всякакво наследство. За него обаче се плаща. Мисля, че е много точно казано "Пито, платено". Качеството, безопасността и реда се заплаща много високо и затова хората определено не биха тръгнали срещу системата там, защото тя им е уредила всичко ако си спазват утъпканият път. 

Определено Швейцария не е за бунтари, освен ако не са решили временно да се успокоят и да си тръгнат от там. Но пък  страната лъха на дом от всички посоки въпреки високите данъци. Модела на мислене е работа за много пари, може и без развитие - кариерно или личностно, стига доходите да са достатъчни за данъците, сметките и дома.

В Швейцария там има красива студенина, но пък респектираща, а както казах, хората определено не стоят навън до късно вечер като в България да говорят, ами се прибират много рано, за да спят, защото живота е донякъде роботен.

Това мога да кажа на първо писане за Швейцария. Това е уникална, богата страна, с много добри страни, но има и сенчести неща. Благодарна съм, че имах възможността в този живовт да посетя тази страна, но като че ли не бих живяла в нея или отишла повторно. Просто това ми е като вътрешно усещане въпреки чистата красота и изщящно направени, прецизни детайли.

 

Свободата е...

Има много твърдения за свободата - през Буковски, който я свързва със самота от липса на човек, през Дон Кихот, който я определя като благо и ми е най на сърце като твърдение. 

"Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека."

Разликата е, че днес чест почти няма, но пък има единици хора, които познават това понятие и знаят стойността на свободата.

Моето мнение е, че свободата е това да умее човек да живее със себе си,  дори сам и да приема всичките си сенчести страни като не се опитва да ги прикрие от тези, които обича. 

Цената на свободата е огромна и се плаща цял живот с изборите човек да остане верен на себе си въпреки всичко и всички и да разпръсква своята светлина сред тези, които я търсят. 

Мога да определя понятието като носене на факел. За това обаче се иска смелост - човек да осветява пътя на тези, които го следват с риск да умре първи от тъмнината на непознатото. Затова всички говорят за свобода и чест, но не всеки поема факела на действията.

Както казах, свободата е да приема човек себе си и другите, такива, каквито са, да прощава дори най-долни предателства като съумява да се усмихне и свети след това. 

От своя скромен житейски опит това съм научила и прилагам на практика всеки ден. Голям риск е човек да е свободен. Тогава никой не може да го контролира и често остава сам сред други хора. Определено се превръща в крайно неудобен събеседник или служител в корпорация.

И все пак да се върнем към Дон Кихот, по-точно Санчо Панса, който простичко и разбираемо казва: "През нощта всички котки са черни" - така е и с хората, някои от които освен да се изявяват като лидери, да не забравят да са смирени и че другите са равни на тях, но правят различни избори.

Свободата е примирие с негативните емоции, приемането им по логичен  начин, емоционалното им изживяване, опрощаване и освобождаване, и именно това да се превърне в огъня на факела на хората към другите. 

Но да свети човек е сложна задача, иска много време и самоувереност, балансирана с човещина към онези, които са избрали да живеят на сигурно и в страх. 

Както казах, свободата е прекрасно нещо, но не всеки може да плати нейната цена и не всеки иска да го направи - през любовта до бизнеса и отвореното съзнание за нови неща.

И все пак пълноценният живот е в свобода, а не в страх, но някои хора избират да са в окови за себе си, защото е по-комфортно така. 

Стадото винаги живее по-лесно отколкото една черна овца, на която всички се възхищават тайно и следват несъзнателно, защото е различна, смела и интересна, а изборът й е да умре инцидентно отколкото да чака да я убият. 

Да, това малко грубо звучи, но пък аз съм директна и искам повече хора да разберат посланието за Факела и носенето му със Свобода, за която е жертвано много, на само носещия си знае какво и колко.

Ще споделя за свободата и идеята на моята оракулска карта за мистични моменти, която изтеглих днес - "No Rain Today" /Днес няма дъжд/ - човек сам е своето слънце и свети винаги, независимо от обстоятелствата. Освен това светлината му никога не угасва, затова и няма дъжд, защото това явление се възприема като капки живот, които разнообразяват битието и се превръщат в пара, която отива към слънцето и го храни с магия, за да свети повече.

Житейските уроци са това - слънчевата светлина на всеки, който иска да си я поддържа, или пък не.  Човек живее преди всичко със себе си и душата си, оттам нататък с другите.