Първата крачка е най-важна

За да се излезе от всяка ситуация - лична или професионална, е нужно да се направи първата крачка. Нейната направа обаче отнема много време.

Например, за да изляза от грозна лична ситуация в живота си, но пък много поучителна, ми отне 4 месеца да направя първата крачка за освобождение от оковите на негативното мислене, които стопираха абсолютно всичко като прогрес в моя живот. 

Що се отнася до професионалните ситуации, при мен първата крачка отне също 3 месеца, през които четях и се развивах, мислейки че ще направя перфектната първа крачка, а в крайна сметка направих импулсивна, емоционална и не твърде добре обмислена стъпка, но пък се оказа много полезна. 

За нищо от гореспоменатите ситуации не съжалявам, не е и редно. Хората се учат докато са живи от всичко, което им се случва, но те могат да контролират само собствените си емоции и реакции.

Но как точно се прави първата крачка?

Ще го обясня малко по приказен начин, защото това го умея най-добре. Ако един човек потъва сред рутинните задължения и се концентрира над негативната ситуация и резултат, той никога няма да изплува нагоре, защото винаги ще има "ама сега то....", "аз не мога.." и т.н.  Каквото и да е разно друго оправдание, което очевидно показва бездействие. 

Така или иначе в един момент се стига до дъното на живота, ситуацията, мрака... И там има две положения: въртене в омагьосан кръг, защото няма как да се слиза по-надолу в дупката или с малка крачка да се мръдне напред.

Под мъничка крачка разбирам например изчистване на дома, подрязване на цветята и радост от това действие. Да се каже "Ех, че красиви са ми цветята!" или "Колко хубаво мирише в къщи!" и така се тръгва нагоре към светлината. Постепенно малките крачки стават по-големи и човек изплува, но САМО ако сам го иска и реши.

На много хора им е удобно да стоят в позицията на жертва, все някой ще свърши работата, понеже те не умеят и не е нужно да си развалят комфорта от това да са в мрачно настроение. Това също е избор. По-лесно е да се чака някой друг да поеме инициативата в дадена ситуация - работа или лична, няма значение.

Обаче докато се чака, са минали години и нищо не се е променило или случило. За да се направи първа крачка, човек е важно да има яснота какво точно иска да направи, някаква визия, план, дори генерален и да действа, дори това да е бавно и с миниатюрна стъпка. Придвижи ли се човек една педя напред, вече половината път е изминат.

Много хора отказват да направят първата крачка, защото са свикнали някои друг да оправя нещата в живота им вместо тях, но в един момент им се стоварва от Вселената ситуация, в която няма кой да осъществи нещата вместо тях. Често пъти ситуациите са драматични и много болезнени, но тогава изборът е крайно ограничен. Наистина или човек тръгва, или умира, а инстнкта за самосъхранение винаги е силен.

В личните отношения първите крачки е добре да се правят бързо, защото сърцето усеща инстинктивно дали с даден човек нещо ще се получи на първа среща и няма смисъл да се отлага занапред във времето. Колкото повече се премисля едно взаимоотношение, вероятността да се разпадне е по-голяма, вместо да се действа на момента.

Що се отнася до професионалните въппроси, може би 1 до 2 дни е добър период човек да се запознае с документи и да проучи други подобни бизнес възможности, конкуренция и т.н.Но е важно да се действа бързо, защото времето лети и никого не чака. А ако един бизнес пропадне, добре, ще се прави следващия, но поне човек е опитал.

Това е най-общо за първите крачки.

Дори при тъжна, самотна, отчайваща ситуация е важно да се потърси нещо добро и поучително. Преживяла съм изневери, лъжи, несподелени чувства, финансови провали, дисциплинарни наказания и всякакви други театри, нищо не може да ме събори за дълго, а и няма смисъл. Енергията е твърде ценна, за да се губи в сълзи, алкохол, безразборни лични и професионални възможности и т.н. Човек е важно да е център на своята вселена и да контролира реакциите си, заедно с малките първи крачки. Всеки е верен само на себе си, другите хора в живота му са просто приходящи, някои остават, други не физически, но уроците от тях и чувствата, които са изпитвани не се забравят и за тях е важно да има благодарност - най-силната молитва.





Коментари

Популярни публикации от този блог

Вдъхновение между Небето и Морето на име Ахтопол

Помирението с Миналото е Сила

За МЛМ бизнеса и провалите

За сенките и хората

Щастието и лудостта на наивника