Как да пуснеш някого от живота си?

Всички казват “Пусни някого или нещо от живота си, ако се върне при теб е твоето нещо или някой". Малко хора обаче обясняват КАК точно да се пусне човек, когото си обичал, страст или хоби, което си имал и е било мотивация да се събуждаш всеки ден. 

Сред множеството сепарации, консултации, медитации и т.н. спомена за човека остава, усещането, което е давал също. Ако е мъртъв човек, някак е приемливо, макар и с гняв да се пусне, защото всички знаят,  че живота на земята има край и душата си отива в къщи. Някак си е оправдано, направила е душата избор.

Ако обаче човек е жив и не е в личната енергия на този, който отказва да го пусне, е много силен вътрешен конфликт и битка между спомени, сърце, мозък и душа. Тялото отказва да приеме ситуацията, сърцето се чувства все едно кърви отвътре, а в душата се появяват сиви кръпки от тъга, болка и разочарование. Само мозъкът остава някак логичен и по-навик движи тялото напред.

Как да се пусне човек, който обичаш или си обичал? С надеждата, че ще се върне? Но малко хора се връщат като усетят вкуса на свободата си. В очакването, че ще се видите в другия живот? А ако е последно прераждане? 

Много въпроси, чийто отговор е само един: "В момента, когато двама човека се видят, до 30 минути става ясно дали ще са приятели, любовници, съпрузи или няма да се видят никога повече. Усеща се на дълбоко ниво от сърцето. Това е интуицията." Дори единият от двамата човека да опита да приеме другия да го опознае и да се влюбят, ще е временно. За себе си ще кажа, че във всички мои връзки съм давала на 100 %, имам, нямам, давала съм и лоялността, и верността ми са били безкомпромисни. Обаче, съм очаквала същото и от другата страна. Ето тук ми е била грешката, защото хората са различни и не винаги влюбени споделено, така и си останах неоценена. Тогава обаче такъв опит имах, днес не е така. Тук идва на помощ Гещалт молитвата накратко синтезирана: "Аз съм си аз. Ти си си ти. Аз имам своя път, ти имаш своя. Ако пътищата ни се пресекат, ще е чудесно, ако не - така е било писано". Убедих се чрез опита си до момента, че е вярно на 100 %, точно колкото давам и би трябвало да получавам, за да има баланс.

Във връзки би трябвало да се влиза с мислене "Или всичко, или нищо", не просто секс, той държи до 3 години в най-добрия случай. А после? Има една друга мисъл, до която стигнах чрез някои книги понеже обичам да чета: "Ако с един човек не можеш да си говориш цял живот, то няма смисъл да докосваш сърцето и душата му"

Та, за пускането. Как? Чрез собственоръчно писане в тетрадка - пишат се гневни писма, благодарности, прошки или каквото и да е, за да излезе мрака, тъгата, обидата, разочарованието от душата. Като се напише, някак става по-леко. 

Чрез музика 432 Hz и осъзнаване, че пътят е само един - твоят. А ако някой искаше да те придружава, ще го направи или щеше да го направи. Това се усеща, но влюбеният човек не отдава внимание на интуицията си, вкопчва се, особено ако е бил самотен дълго време в другия и създава един илюзорен образ. Връщане назад няма.

Но няма как да се пусне човек, който си обичал, не и на 100 %, не може и да се забрави. Може обаче да се погледне от друг ъгъл: Няма как някой, ако не се е влюбил в теб отначало, да го направи и след 100 срещи. Ще има противоречие и вътрешен дисбаланс. Остават хубавите спомени и осъзнатия човек някак съумява да изреже негативните и да прости във времето, но никога не забравя. Усещането е запечатано в паметта на тялото.

Човек се пуска при няколко случая: предателство, различни възгледи, игнориране и разочарования. Най-вече игнорирането. 

Разочарованията са капан на мозъка от създадени очаквания. А когато човек очаква нещо от друг човек, се разочарова. Тук влиза само-обичането като идея, но не да се прекалява с него като има много претенции и високомерие.

Различните възгледи и ценности не водят в обща посока, дори да се правят компромиси и договорки. Казано е, че човек има 5 основни ценности, от тях поне 3 е добре да са общи, за да има общ  път. Ако са напълно различни ценностите, обща посока никога няма да има. Това се усеща още при първа среща, усмивка и поглед, по движенията на тялото, но най-вече се чете в очите, защото те са огледало на душата.

Предателството е обширна тема с много нюанси. Кой, защо, какво, как и т.н. Отговорът е само един, неверният човек никога не е обичал другия или е спрял да го обича, но не го е пуснал на време, защото не знае как и се страхува от болката, която ще си причини и само-саботажа. А може би просто по навик. Обаче веднъж предаден, другия човек на подсъзнателно ниво отписва другия от живота си.

Най-тежката причина за да се пусне човек е игнорирането - липса на време и внимание един към друг. Игнорирането боли повече и от изневярата. В един момент двама човека са най-близки, а в следващия стават като непознати. Това поражда много въпроси, които не намират отговор, но и мълчанието е отговор.  Но по-болезнен отколкото директен отказ, защото има надежда, а като има надежда за любов, влюбен  и обичащ човек трудно продължава напред и намира друг партньор. Масово хората остават спрели в една минала история с любим, завършила с мълчание.

Но Как да се пусне човек?

Става бавно, на фази. Обичах го/я, имаме спомени, сега аз е важно да продължа напред заради себе си, той/тя също. Тогава обикновено хората започват активно да търсят начини да се излекуват и се отдават на личностно развитие, за да се спасят с помощта на алтернативни методи - таро карти, гледане на кафе или каквото и да е. Истината е, че всички гледания са временно решениее  на дълго отлаган проблем. Затова човек е добре да сяда да пише гневни писма, благодарности, прошки, да плаче, да слуша тъжна музика и така докато изпише и изплаче другия човек. Другите начини са безсмислени - нови връзки, временен секс, домашни любимци и т.н.

Първо е тъгата и много плач, после гняв, пренебрежение и изцеление, което става чрез приемането на ситуацията, каквато е. "Ех, така било писано" е фраза, която помага на душата по-леко да продължи напред. В моя случай "Обичах го, все още го обичам и винаги ще е така, защото го нося в сърцето си, но уви, продължаваме напред, всеки по пътя си. Явно е за добро"