Нещо, В Което Да Вярвам

Днес се сетих за песента, на която обичам много да танцувам "Something to Believe"  като инструктор по Зумба, но изцяло онлайн. Имах доскоро група от САЩ, но към момента танцувам самостоятелно, понякога записвам видеа, но рядко качвам на YouTube канала си понеже преди като го правех, получавах или хейт, който да кажем е градивна критика в някаква степен, или пък сексуални предложения, което ми е много далеч от целта на видеата. 

Така или иначе, смятам да запиша скоро видеото по гореспоменатата песен и да си го кача онлайн, все пак ми е любима песен. Тогава най-накрая ще завърша статията си на блога ми на английски, който се чете и дори там читателите ми са много лоялни и загрижени за мен, откакто ми съществува блога.

Не харесвам залите с всичките им разходи и предпочитам да си танцувам на терасата пред телефона или компютъра и като цяло не харесвам твърде оживените места. Имам приложение "ZinPlay" само за инструктори, а и като жена, обожавам облеклата тип Зумба освен любимите ми рокли.

Та, защо се сетих за "Something to Believe"?

В последните месеци минах голяма трансформация - депресивни състояния, разбито емоционално, физическо, психическо и ментално здраве. Беше поучителен период и изписах хиляди страници като гневни писма, прошки и благодарности, понеже съм член на ВИП общността на Стояна Нацева и там, благодарение на хората и нея, успях да подобря енергията си. Отделно, с помощта на екипа ми в One More също се вдигнах много като здравословно състояние благодарение на пластирите, за които имам много видеа и скоро ще презентирам. Да се върна към темата, че винаги искам да напиша много, но не всеки път се получава добре.

През целия период на трансформация, сълзи, тъга, болка и задаване на въпроси, опознаване мрака на чувствата и негативната си енергия, която беше натрупана през миналите години - от предателства, лъжи, липса на любов към себе си, а оттам и на другите към мен, запазих ВЯРАТА си в писането си и в Зумбата.Успях да изляза от черната дупка на безвремие и тъпчене на едно място благодарение на факта, че имах цел - да пиша, танцувам и присъствам на срещите с екипа ми на One More и групата на ВИП общността. Дори там получих статия за себе си, понеже имам сериозни резултати. 

Основната ми мисъл е, че човек НИКОГА не е сам, има зад гърба си Вселената, Бог, Група от хора със сходни интереси и вътрешната си ВЯРА в по-доброто.

Днес е портал 10.10.2024 и аз съм много различна от това, което бях миналата година по това време. Обкръжението ми е различно, начина ми на живот също. Изпълнена съм с цели, получавам пари отвсякъде и съм с много позитивна нагласа. Едва сега разбирам какво е да живееш пълноценно, а скоро ще съм на 42 години. Със сигурност в главата ми има само положителни мисли и план за действие как ще се осъществят.

Всичко това започна и продължава с Нещо, В Което Да Вярвам и то е в Доброто и личната си отговорност към себе си, другите и мисията на живота си, която към момента, откъдето и да погледна е "Създаваме спокойствие заедно" с пластирите, вдъхновяването ми на другите и качествено общуване за един по-добър живот. 

Между другото, за общуването не се плаща с пари, а с части от сърцето, времето и душата. Те са за хора, които ценят себе си и всеки един момент от живота. Затова и лично аз, вече нямам време да си мисля за разочарованията от други хора, следвам ясно своята посока с Вяра, което ми  дава нужната вътрешна мотивация да завърша своите лични проекти. Доскоро нямах такива, но благодарение на цялата работа и резултатите, които исках да видя, вече съм друга. 

Разбрах, че миналите събития са непроменливи и не винаги може да се коригират, но знам, че за себе си съм направила най-доброто към момента на база информацията, която съм имала. Знам, че всеки има какво да даде на този свят, стига да поиска да го намери в себе си.

И всичко това, го свързвам с "Something to Believe" песента, която до голяма степен е описание на моя живот, който смятам да изтанцувам чрез Зумба или Танго. 

Защото когато има Нещо, В Което Да Вярвам и то несломимо, животът ми е смислен, а това което знам, винаги мога да дам на другите. Така че всеки е важно да има нещо, в което вярва и да го защитава с цената на всичко. Външните фактори никога няма да дадат това, което идва отвътре като мотивация, именно непреклонната Вяра, дори това да е във воденето на Зумба, което ми се е случвало понякога.

Щом аз мога да имам Нещо, В Което Да Вярвам, всеки Може и да действа целенасочено.