Бих говорил с теб цяла вечност


В последните седмици и месеци ми е леко носталгично, самотно и в същото време романтично. Такъв е периода може би, но това сега не е толкова важно. А и не ми е приятно да говоря за личните си чувства в момента. :)

Понеже обичам романтични истории, филми и книги, реших да си създам писмени такива самостоятелно. Усещам, че много хора ги търсят и обичат тези приказни думи за любов, понеже някак си в днешно време сложно се намира и не се пази от участниците в приятелството, връзката, работата и т.н. 

Затова пък романтичните писатели и блогъри просперират, а  с тях и лайф коучовете /консултанти за живот, любов, психология и т.н./, понеже  и двата вида създатели учат човек на любов - към себе си и към другите, защото тази тема е леко забравена покрай масовата лудост всеки да е успешен и богат, което не е лошо, но за различните хора тези две понятия имат специфично за тях значение.

Аз пък, от своя страна, обичам романтиката и си я търся във всички малки неща, които ме заобикалят, защото това ме радва. Дали ще е лежене на зелена поляна със сламена шапка, което ми напомня за Том Сойер и неговата детска искреност по сериозни държавни въпроси, или ще е гмуркането на патица в езерото до Айфеловата кула във Франция, което приемам като свобода, няма значение. Важното е да е романтично усещане. 

Но има и думи, които докосват и галят душата ми на жена като пух и лекуват като дават вяра в доброто, споделеното чувство с мъж, подкпрепено и казано с искреност. 

Да, за всеки вид връзка е добре човек да е напълно излекувал сърцето, душата и съзнанието си, за да е пълноценен партньор, приятел, роднина и т.н. 

Днес обаче не съм в настроение да философствам, както обичайно и за това ще разкажа една красива и романтична история, която вярвам, ще изживея все някога - в този живот или другия, както казва баща ми, когото много обичам.

*****

Лейла стана от масата, погледна публичния дом, който с гордост считаше за постижението на живота си, а момичетата в него наричаше свое семейство.  Преди да тръгне към приятелката си и каза наум: "Време е да посетя  Дейна, нещо не ми харесва с тези бизнес романтики, за които ми разказва по телефона и това извънредно пътуване за Париж."

Дейна работеше много. За нея нищо друго не съществуваше освен бизнеса и писането й в блога. Жената беше зарязала социалните си контакти, особено тези с мъже. Тя усилено лекуваше сърцето и душата си от поредното й разбиване на сърце от дългогодишния й любим, който съвсем ясно заяви, че й изневерява, за да не води "монашески живот", при това с уж бившата си приятелка, после със стара позната и т.н. 

Хубавото за Дейна беше, че смело прекъсна тази токсична връзка, но много плака, сърцето й беше разкъсано и кърваво до такава степен, че не знаеше къде се намира. Тя боледуваше много заради тази болезнена и избрана от нея раздяла, защото жената беше започнала да осъзнава стойността си, която много мъже не виждаха, особено този, когото обичаше - Пиер.

За няколко месеца Дейна беше отслабнала и боледувала толкова много, колкото за няколко години. Тя писа гневни писма, прошки, благодарности и други подобни чудеса в около 10 тетрадки, които изхвърляше като изпишеше. Отделно, че беше изгорила всички свързващи нишки с мъжете, разбили сърцето й. Дейна ходеше на психологически консултации няколко пъти, но после осъзна, че самостоятелно ще се справи по-успешно със себе си. Така и се случи. Не говореше с никого, не искаше да се среща нито с приятели и близки. Тя беше зарязала реда в къщата си и не говореше нищо лично, придържайки се строго към професионални и рутинни въпроси. Дейна беше изключила чувствата си, защото я болеше при всяка мисъл за Пиер, сърцето й като помислеше за него, кървеше и сякаш раната наново се отваряше. Затова жената избра да работи по 12 часа на ден, за да е достатъчно изморена да не мисли. Дейна отдавна не се беше обаждала на Лейла, защото последният им разговор беше странен.

Жената реши да пътува повече, в крайна сметка като нямаше ангажимент с мъж, имаше време да посети непознати места, които да я вдъхновят да пише. Затова си избра Париж като дестинация - град на романтика, любов и старинна история, която тя обичаше. Все пак Ренесанса в комбинация с дискретния лукс на Франция доста изкушаваше всички да отидат там.

Тръгна самостоятелно. Запозна се с много нови хора. Писа бързо съобщение на Лейла, че отива в Париж да види Лувъра и Версай, а после си изключи телефона. Само правеше снимки и се наслаждаваше на новата атмосфера и познанства. 

В автобуса имаше един мъж - Андрю. Известно време двамата се наблюдаваха, но той беше с друга компания и никой не правеше първа крачка да се запознаят. Но нещата някак се случиха от само себе си и двамата се заговориха. Беше приятен, лек и неангажиращ разговор за забележителностите на Париж. Дейна стана главно лице в компания от морски град, защото и тя беше от такъв. Събраха се 8 човека, които навсякъде се движеха заедно. 

На върха на Айфеловата кула Дейна си взе шампанско. До нея се доближи Андрю с неговата чаша.

"Наздраве!" каза мъжът.

"Така да бъде!" отвърна Дейна и започна да разсъждава "Какъв гений е бил Айфел! Чувствам се като малко бяло облаче, летящо във вечното небе на историята на човешкия гений, която ще се помни години напред"

Дали от шампанското или просто защото искаше да опита несъзнателно нещо ново, жената изговори тези думи. Андрю слушаше.

"Невероятно е!" каза мъжът. 

После и двамата замълчаха, но се гледаха мълчаливо и всеки тръгна по пътя си. Дейна отиде при своята приятелка и съквартрирантка,  с която се запознаха в автобуса в Париж.

"Той е хубав мъж", усмихна се приятелката на Дейна.

"Да, добър човек е, усеща се" отвърна жената.

Темата беше приключена. Двете дами се разходиха из Париж, обсъждайки кухнята, парфюмите и забележителностите. Дойде време туристическата група да гледа на корабче по Сена светлините на Айфеловата кула. Дейна искаше да постои сама и се оттегли на първия етаж на корабчето. Обаче там беше и Андрю.

"Брей, каква случайност!" помисли си Дейна "Ами сега? Ще е неучтиво да мълча 1 час докато са светлините, все пак сме в една туристическа група...Ех, ще се престраша да говоря за нещо, макар че е мъж и ги отбягвам..."

По това време Андрю седна на пейката, мислейки си "Тц, пак ми се обърка плана за усамотение, но съм много изморен и няма да мърдам от тук. Ще кажа някоя обща приказка и ще си замълча, все пак е неучтиво да не говоря, защото сме в една туристическа група..."

Дейна се приближи мълчаливо и се усмихна с цел да не се види притеснението й, защото именно чувството й за хумор и смеха прикриваха дълбоката й, неизлекувана болка. Обаче Андрю беше наблюдателен, познаваше хората и разбра всичко, но си замълча.

"Много е хубава Айфеловата кула със светлините!" въодушеви се Дейна

"Безспорно. Нямам думи!" отвърна Андрю

Минутка мълчание... 

"Ти харесваш ли готическия архитектурен стил и готиката въобще?" попита жената.

"Да! Имам кожени дрехи" изненадано отвърна Андрю. Това най-малко го очакваше от тази жена, определено тя нямаше вид на готическа фенка.

"Аз пък имам черна готическа рокля и червено наметало" въодушевено заразказва Дейна със свободно сърце.

От този момент нататък двамата събеседника станаха неразделни. С всеки въпрос, дума и ежедневни действия откриваха колко са еднакви всъщност. Но това не беше любов, а началото на едно дълбоко и истинско приятелство. Дейна и Андрю споделиха времето си в Париж заедно, търсеха се и все гледаха да останат насаме да си говорят техните работи. Те харесваха еднакви неща като сладолед, преживявания и дори ритуали за пиене на кафе сутрин и вино вечер. Трудно би могла да се опише такава привързаност, може би най-точната дума е "сродна душа" от "душевното племе", което малко хора срещат в живота си. Онези личности, които се приемат взаимно такива, каквито са, без очаквания и остават лоялни един  на друг до гроб.

Връзката между тях беше скоростна и неочаквана, всичко се случи много бързо. Душите и сърцата им пееха, че най-накрая са намерили събеседник, пред който може да са такива, каквито са. Не се докоснаха или целунаха, но определено връзката на душите и умовете им стана много дълбока. Чисто и искрено приятелство, което се среща веднъж в живота. Те се отразяваха един в друг, защото Вселената е огледало и изпраща на хората точно това, от което имат нужда.

Когато се върнаха в България, продължиха да си пишат. Темите им на разговор не се губеха, дори напротив, откриваха се нови всеки ден. Дейна и Андрю изградиха стабилна основа за приятелска връзка. А дали нещо повече можеше да има между тях, времето ще покаже. И двамата минаваха през тежък период и бяха някак защитно настроени що се отнася до чувства и физическа близост. Но двамата вече не можеха да не си говорят дълго време и искаха да говорят постоянно за всякакви неща.

"Ох, ние с теб може да си говорим цяла нощ, но е време да си лягам да спя" написа Дейна на мъжа.

"С теб бих говорил цяла вечност!" отвърна красиво и романтично Андрю, каквото и да значеше това.

*****

Лейла пристигна неочаквано и звънна на звънеца в събота сутрин. Дейна стана с нежелание от леглото, пооправи косата си и си сложи пеньоар, понеже обичаше лятно време да спи без дрехи заради горещината.

"Кой пък ще е сега?", замисли се жената, "Всичката работа съм свършила, просто искам да спя"

Дейна отключи и насреща й се показа Лейла, която скочи да я прегръща. Двете приятелки се усмихнаха една на друга с любов.

"Ох, не те очаквах! Да ме беше предупредила! Но хайде, влез да пием турско кафе. За теб вратата ми е винаги отворена!" покани Дейна приятелката си

"Нещо си ми съмнителна с работата  и Париж! Надушвам нещо ново, а и много се притесних, че последните 3 месеца не ми се обади. Знам, че мина през тежък период, усетих го. Сега ми разкажи всичко!"  подкани Лейла приятелката си.

Турското кафе стана и Дейна го разсипа по чашите.

"Няма много за разказване. Пиер не ми се обаждаше дълго време. Говорих с моята енергийна консултантка, която потвърди моята интуиция, че той ми изневерява със старата си приятелка, която уви, и аз познавам. Очаквах да ми каже, но той не го направи" каза Дейна с нежелание.

"Ти знаеше, че може да стане така. Той просто не овладя инстинктите си, а и вие като сте далеч един от друг е сложно да си останете верни. Много дълбока любов и въздържание е нужно за това, а Пиер го няма, не е свикнал, защото винаги е бил желан и търсен мъж" каза Лейла.

"Да, така е. Аз го разбрах още на първата ни среща ако може така да кажа. Той пред мен флиртуваше с 3 жени и ме попита защо съм в града му тогава. Това били неговите хора и аз съм нямала работа там. Уви, прав беше, но аз го обичах." спомни си с тъга Дейна.

"Ти и сега го обичаш, мила, но този мъж не те иска. Той не е за теб." отвърна Лейла."

"Аз винаги ще го обичам. Виждах го като моя човек и съпруг, но аз не съм неговата съпруга и дама. Разбрах го късно. Но между мен  и Пиер всичко стана късно. Той беше първата ми любов, но късно го разбрах. Той беше моя мъж, но аз се държах лошо, защото бях в такъв мрак. Цялото ми презрение, болка, тъга, разочарования и очаквания насочих към него. Много ясно, че ще бие отбой. И аз бих го направила. Но не съм виновна, обичах го и правих, каквото смятах за правилно тогава" разказа Дейна.

"Да, мила, изпуснала си момента с него. Желязото се кове, докато е горещо", отпи Лейла от кафето си.

"Така е, а аз още 2022 го отрязах, защото не бях готова за крачката, която той искаше да направя към него, макар и прибързано. После вече беше късно, каквото и да правех. Но аз му дадох всичко, което можах и имах - пари, любов, време, внимание. Той за мен беше моя свят и в това ми беше грешката. Един човек като получава много, приема другия за даденост и го игнорира, защото в крайна сметка, каквото и да прави, аз го обичах и прощавах всичко, защото нямах своята чест и самоуважение. Те бяха потъпкани от другите преди него" Дейна отпи голяма глътка турско кафе.

"Мила, ти живееше в миналото, а там има само мъртви души. Живота е в настоящето. Не плачи за умрелите, живей заради тях ако не можеш само заради себе си", каза Лейла със сълзи на очи, защото знаеше какво е преживяла приятелката й.

"Обичам още Пиер, но вече знам, че не съм неговият избор. Аз винаги избирах него въпреки всичко, а той ме отхвърли многократно като жена с безразличие, невнимание и нежелание да се срещаме лично и да изградим мост помежду си. Сега между нас има само стена, в която всеки от двама ни слага поредната тухла, докато се затвори отвора." обобщи Дейна.

"Уви, така е, любов. Но и Пиер те обичаше, а може би все още е така, обаче не като жена, а като сестра и прятелка. В  това отношение като приятел към теб той е лоялен, но ти, мила, не искаш това с него. Усещаше се по действията му, защото все пак те търпеше, а ти си сложна жена. Не си за всеки. Нужни са здрави нерви, за да е мъж изцяло с теб." загрижено каза Лейла и обърна чашата с кафето си за гледане  на чинията.

"Да, знам, че ме обичаше и ме обича. Но нашата любов закъсня или просто не е била писана за тази земя. Зная обаче, че е чиста и искрена отвъд времето, пространството и материята. Но в крайна сметка към момента това не ме топли. Искам физическа връзка, в която мъжът да ми е опора и да ме прегръща като ме кара да се чувствам жена. Смятам, че съм достойна за това" заяви Дейна, обръщайки и своята чаша върху чинията.

"Така е мила, но не бъди неблагодарна. Всички хора идват в живота ни с мисия. Не всички обаче остават до края. Затова цени моментите и обичта, която ти се дава, дори да не е такава, каквато я искаш и си представяш." усмихна се леко Лейла.

"Вярно е! Вече се научих и го пиша в дневника си всеки ден. Благодарна съм за всички житейски събития, несподелени любови и финансови провали в живота си. Направиха ме това, което съм днес и ми стана ясно какво и кого заслужавам, а също и отношението към мен от мъж, за което съм достойна." отвърна уверено Дейна.

"Сега, разкажи ми за новия мъж. Усещам го по думите ти", подсмихна се Лейла.

"С него сме много добри приятели и сродни души. Имаме много общи теми за разговор и разчитаме един на друг, но не сме любовни." изчерви се Дейна

"А, ще станете ли?" подразни приятелката си Лейла.

"Не знам! Каквото е писано!", притесни се Дейна "В едно обаче съм сигурна. Андрю ще е винаги с мен като приятел и с душата си. Добър е и искрен. Душите ни и съзнанията ни се свързаха дълбоко. В крайна сметка великите умове обсъждат идеи и създават друга реалност." каза Дейна.

"Да, но всичко в отношенията опира до желание и яснота кой какво иска, дава и получава" обобщи Лейла.

Двете жени обърнаха чашите си.

"О, чака те нова любов мила и много секс!" усмихна се Лейла "Това едно на ръка, но ти предстоят големи промени във всичко, защото минаваш през трансформация и вече си на финала й. Пускаш всичко старо и се отваряш за новото. Това показва чашата, но и една ясна фраза - "Бих говорил с теб цяла вечност", каквото и да значи това.

"На твоята е изписано много секс и увеличаване на семейството!", изчерви се Дейна, "Виждам и много пари, както и разширяване на бизнеса в друго направление също".

"Ще Бъде!", усмихна се Лейла, "Сега ще си тръгвам. Искам да ми се обаждаш по-често, каквото и да става"

"Разбира се! Мълчанието ми няма да се повтори и това ти го обещавам със сърцето си!", закле се Дейна, за която дадената дума и обещание значеха закон.

Двете жени се прегърнаха и разделиха с усмивка. Лейла се върна към семейството си в публичния дом, а Дейна погледна съобщенията си, в които Андрю й беше писал "Нямам търпение да споделя с теб днес какво ми се случи..."

*****

Дейна се замисли. "Истинското приятелство се среща рядко, но го има все още. Благодарна съм и щастлива, че имам малко, но верни приятели, както и живи родители и дъщеря си. Но да, бих била щастлива ако чувах думите "Бих говорил с теб цяла вечност" от човек и мъж, с когото изпитваме взаимна любов. А може би ако Пиер го правеше, нямаше да стигнем до тук с него. Но сега вече това е минало, колкото и да боли. Човек е важно да продължи напред въпреки сълзите и кървящото сърце, защото докато има живот, има чувства, спомени и се срещат истински, човечни, добри хора, макар и рядко. Ако сърцето е затворено и тъжно, те няма как да се срещнат."







Коментари

Популярни публикации от този блог

За Париж и Любовта

Ефектът на "Доминото" във взаимоотношенията

По песен в размисъл

Пролог: Ловци на демони - Далечен спомен за любов