Да се пази детското в човек е най-важно

 Честит Първи Юни! 

От групата ми за сребро - https://www.facebook.com/groups/wwsilver, в която пиша за монети: "Понеже аз обичам много да пиша, използвам всеки празник да го правя дори и тук, за сребърните монети. Все пак групата ни с това е по-различна от останалите такива.

Днес гледах децата в парк - така истински и усмихнати. Спомних си навремето за Пясъчните замъци, които правеше детето ми, а и аз някога, преди много години.

Леко ми напомня за метафоричните пясъчни кули, които човек строи в живота си. Но ако тях ги няма, битието някак си няма смисъл и се превръща в оцеляване без смисъл.

Всъщност човек е добре винаги да запази детското в себе си - любопитството, смеха и гледането от друг ъгъл на ситуацията. 

Какво прави хората щастливи? По-скоро децата. 

Човек изгуби ли детското в себе си, загубва желанието си за живот - от детските мечти, през погледа на детето, че не всичко е така сериозно и непоправимо, както се натяква от възрастните. Винаги има един прост въпрос с ясен отговор: И какво от това? Последван от едно Ново начало, за каквото и ситуация да става въпрос. Това е типичната енергия за числото 1 - Нова основа. " 

****

Нещо от типа книги за Том Сойер и Хъкълбери Фин или Барон Мюнхаузен, които повечето хора са чели винаги има дълбок смисъл.

В Бургас, където живея в момента, има едно заведение "The Wall". Там обстановката е малко като Том Сойер. Понякога ходя там след работа да пия чаша розе и се люлея на една люлка, докато гледам морето. Много ми харесва като преживяване.

Но нещо друго искам да споделя днес. Защо е важно да пазим детето в себе си? Защото е любопитно, бързо забравя обидите и живее щастливо. С детските очи винаги се вижда по-истински отколкото  сред един куп размисли.  

Каквото видят и усетят децата, това казват, без филтър и така е по-добре, защото иначе се създават много драми /съдя по себе си/ и човек се затваря в собствения си ум. А там е някак скучно, ако се прекали със стоенето вътре. Затова както малките деца, е добре да се търсят нови изживявания и да се помни какво е било обичано в детството. 

Аз например исках да съм писател, днес това е факт. Вече не търся популярност, но реализирах мечтата си да имам книги с поезия и разкази. Гордея се със това, чувствам се пълноценна личност и жена.

 Ако не бях запазила тази си своя детска мечта, щях да съм поредния скучен възрастен, живеещ от заплата до заплата и мислещ само за отговорностите си. Те са факт, но това е един омагьосан кръг, който не води до никъде, не открива хоризонти. От него е важно да се излиза винаги и по всякакъв начин.

Нещо като играта "Истина или Предизвикателство". Задават се много въпроси и е добре да не се лъже за тях, защото лъжите винаги излизат наяве, а предизвикателството е есенцията на това човек да се чувства жив и радостен, че посреща всяко ново утро.