Накратко за морето и чайките

- Дядо, разкажи ми за хората. - попитала малката чайка по-възрастната птица.

- Добре, детето ми. Няма много думи за това. Морето е живота на хората

- Защо морето, дядо? Ние ловим риба в него и плуваме по-дълбоко. Те не правят ли същото?

- Не, момичето ми. Хората живеят с морето - бурните му вълни и спокойствието. Понякога обаче се дават в него заради алчността и гордостта си , защото не съумяват да се изправят. По-лесно е по този начин.
- Отново не разбрах, дядо. Аз си хващам рибата, изплувам от водата, за да не се удавя и да полетя свободно.
- Няма да разбереш сега, внучето ми а по-късно. За разлика от нас, хората забравят да се самосъхранят и от тежестта на болките в съзнанието си се давят без да опитат да се борят за живота си.
Минаха години. Малката чайка стана майка и после баба. Един ден внучето я попита: "Бабо, разкажи ми приказка за живота на хората".
Човек или плува в морето на живота, или се дави, напълно съзнателно. Други варианти няма. Хората излишно усложняват нещата докато размишляват и не следват инстинкта си за самосъхранение.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Помирението с Миналото е Сила

Изображение
Днес ми е мистично, защото вече започна нов и прекрасен за мен месец, с който се поставя началото на един по-уединен и спокоен период на осъзнавания. Темата за "помирение с миналото" ми е много актуална от август месец досега. Както знаете, цялата година от януари до август астрономически погледнато, астрологическо описано и всички останали твърдения, беше цикличен и тежък период.  Всъщност, за мен и моето обкръжение си беше точно така заради начина на мислене. Има една карта таро "Пет/ица чаши", която е много показателна за миналото, бъдещето и настоящето. Тя е изрисувана от Салвадор Дали ,  който е първият художник в света, сътворил  комплект от 78 таро дизайни, който е изключително красив, защото го имам.  Та, защо споменавам тази карта? От петте чаши всъщност 3 са паднали и на равно - минало, настояще и бъдеще и всичко от тях е изляно на земята. Те са безвъзвратно разсипани, но остават 2 чаши, които все още са пълни с избори. Въпроса е дали ще се избере да се в
Read more »

Пътеписите на един мечтател: Виена

Изображение
Беше декември. Около Коледа. Светлините на града искряха в пълния си блясък, а за красотата на това пътуване се допринасяха базарите. Живи и истински. С пунш, сладки и дори пълнени картофи. Някак се допълваха. Усмивките грееха навсякъде. Хората пълнеха чашите с греяно вино и настроение. Разнасяха се много аромати. Хората се разхождаха – по двама, трима, с приятели. Личеше си, че наближава семеен празик. Всяка спирка и улица светеше. В цветовете на радости и подаръци. Валери и Сейбър обикаляха. Из различните замъци. Позлатени до безобразие, но не натруфени.   Имаше изящност и нежно преплитане на днешни и отминали традиции, втъкани в дрехите, които сега красяха музеите. И си спомняха за броните на отдавна изчезнали рицари. Покрити с величие. Също така и буржоазия, учудващо с принципи. За времето си. Носеше се мелодия от непознат инструмент. Валери видя жена, облечена в черно, с ръкавици, красива усмивка, лъхаща на носталгия. От отминали дни.   Тя свиреше. На  арфа. Коя
Read more »

Носталгично

Изображение
Днес ми е някак Носталгично. Като опърпана дреха на стара любов. С емоционална стойност, но прашна и замърсена със сълзи. Закърпени части от нея се гонят в поизпразненото ми сърце докато се отвори. За ново начало. Спомени с различни хора се реят из съзнанието ми. Те имат леко замъглени лица, които просветват в тъмното. Недопуснати до сърцето ми. Заменям ги с нови. Стари следи и позабравени рани напомнят за себе си и нови се отварят, но после се скриват тихо като оставят белези в душата ми. За Уникалност, придружена с нови Мъдрости. Овехтели снимки с пропукани рамки се усмихват насмешливо. Изхвърлям ги. Слънцето припича и прашинки се веят из стаята, препълнена с временни дрехи. Накъсвам ги и стават идеални парцали. За унищожаване и изначално освобождаване. Пренареждам живота си, с леко сиви емоции, за да ги превърна в цветни, но има остатъчност. На предаване, което преборвам с ума си. И бягство в друга реалност - по - хубава и превърната в истинска. Придружена с любопитна искре
Read more »

Доброволното поставяне на "Златните белезници"

Изображение
 Днес ще напиша гледната си точка по много интересна и практична тема. По принцип не съм по рационалните и логични неща, но понякога имам проблясъци и в тази сфера. Макар че, каквото и да се случва, винаги слушам сърцето си - само и единствено него. В последно време се чувствам доста самотно на моменти, защото наистина минавам през някои сериозни трансформации и осъзнавания за живота си като цяло, защото все пак ще навършвам 42 години през октомври, а това  е сериозен житейски цикъл.   Поради вътрешното си неспокойствие и търсене на баланс между работата, детето и личното време, всеки ден звъня поне на един  верен и проверен във времето приятел за да обменим опит по различни теми и да укрепим връзката си като личности. Всички имат нужда от социални контакти. Последният разговор, който проведох с моя близка приятелка, която наскоро се задоми повторно след дълги години необвързаност и самостоятелно отглеждане на дете, което ми даде надежда и за подобряване на моята ситуация към момента,
Read more »

За сенките и хората

Изображение
Новогодишната еуфория мина. След много празнуване хората се върнаха към ежедневието си. Самотни, замислени, студени, несигурни и така естествено истински. Валери се разхождаше по осветените улици. По януарски, тоест със силна украса сякаш за заблуда на някого и отклонение от   пътя. Във всичко. Задъхани, умислени и бързащи за някъде. Вървяха. Начумерени. Защо ли? – Може би липсата на вяра или нещо друго, Валери не знаеше. И не искаше да научава.   Летаргия. Състояние на духа, което пробужда дълбоки, понякога леко мрачни размисли, за да се появи светлината в тунела. На задънените улици. Имаше една кънтри песен – „След всеки дъжд изгрява слънце“ и да, наистина сред всеки мрак идва светлината на прозрението. За това е нужна изолация от шума на думите и проектираните очаквания. Да се прави нещо, което не е желано от сърцето. Валери вървеше загърната в шала към автобуса си –замислена, студена, самотна и несигурна. Защото в момента така искаше, а всяко желание има последств
Read more »